На 19 октомври 2026 г. се състоя семинарът „Въведение в лечебната психомоторна терапия“ – една важна среща, която постави началото на нов етап в развитието на Българския институт по Психомотрика.
За нас това беше много повече от професионален форум. Беше възможност да споделим своята визия, да срещнем колеги със сходни ценности и да направим още една крачка към въвеждането на психомоторния подход в българската рехабилитационна практика.
Семинарът беше част от проекта „Инициатива Психомоторика и здраве в България“ и се организира от Българския институт по Психомотрика съвместно с френския Висш институт по психомоторна рехабилитация ISRP в Париж и Rehabilitation International, Ню Йорк.
В рамките на събитието бяха представени конкретни психомоторни подходи и методи за оценка, насочени основно към деца и младежи с увреждания, включително диспраксия, дислексия, дисграфия и разстройства от аутистичния спектър.
Една промяна, която започва отвътре
В своето приветствие Ваня Дункова очерта пътя, по който Българският институт по Психомотрика поема, и сподели смисъла на тази промяна:
„Добре дошли на тази среща, която е първото сериозно събитие на една организация в процес на своята трансформация.
Български институт по Психомотрика се състои от няколко души, формирали се като детски психотерапевти, работещи с деца по начин, който включва тялото и експресивността му.
В последните 6–7 години ние работим с телесно здрави деца по психотерапевтичен начин, но сме на прага на една среща със социо-емоционалните проблеми на децата и възрастните с увреждания.
Ние започнахме да се срещаме със света на увреждането, на достойнството или липсата на такова, на включването или липсата на такова на хората, които имат трудности да се движат, да разбират, да управляват своите тела, а с тях и своите умове.“
Тези думи носят в себе си не само историята на една организация, но и осъзнаването на отговорността, която идва с работата с хора с увреждания.
Те ни напомнят, че психомоторната терапия е не просто работа с движение и телесни функции. Тя е и начин да подкрепим човека в неговото достойнство, в правото му да бъде част от света и в стремежа му към по-самостоятелен живот.
Ваня Дункова продължи:
„Този семинар и обучението, което започва утре, бележат нашата трансформация от психомоторни психотерапевти към психомоторни терапевти и рехабилитатори на хора с увреждания.“
Да бъдем част от един по-голям свят
В приветствието си тя насочи вниманието и към съвременната рехабилитация – свят, в който различните специалисти и подходи се срещат, за да подкрепят човека по най-добрия възможен начин.
„Днес рамката на нашата философия и работа ще бъде поставена от видеолекция на проф. Гутенбрунер от Rehabilitation International.
Той ще говори за модерната рехабилитация и нейната сложност и за голямата свързаност между различните специалисти и проблеми.
Гутенбрунер ще говори за един доста голям свят, в който ние принадлежим като професионалисти, а именно да направим живота на хора с различни видове увреждания по-интересен, по-равноправен, по-самостоятелен и по-честен.“
Това е и светът, към който се стремим – свят, в който подкрепата не се изчерпва с преодоляването на определени затруднения, а създава възможности за пълноценен живот.
Както сподели Ваня Дункова:
„Вярвам, че почти всички от хората, които сме тук в залата, са хора, които се занимават с деца и възрастни с увреждания по начин, който помага за интеграцията, облекчава страданието, подпомага компенсирането на загубена функция, и че това е светът на онези, които помагат на онези, които са различни, да се срещнат със света със своите увреждания.
Това не е светът на излекуването, а е светът на хората, които няма да станат други, но се борят за това да живеят добре като хора с увреждания и да преследват самостоятелен живот.“
Тези думи остават в сърцето на нашата работа. Защото понякога най-важната подкрепа не е да променим човека, а да му помогнем да намери своето място, да бъде разбран и да живее с повече свобода и достойнство.
От международния опит към българската практика
В последната част на семинара участниците се запознаха с френската система за психомоторна рехабилитация, която е сред водещите в Европа и света.
Основен лектор беше д-р Северин Бекие (Séverine Alonso-Bekier) – психомоторен терапевт, експерт и доктор от Висшия институт по психомоторика (ISRP) в Париж, Франция, и основен обучител на ISRP International.
Семинарът постави началото и на специализирано проучване на навлизането и готовността за прилагане на психомоторното мислене в българската рехабилитационна мрежа.
За нас е особено значимо, че този важен момент съвпадна с приемането на Българския институт по Психомотрика за официален член на Международната организация по психомоторика и релаксация OIPR.
Това признание е още една крачка към международното сътрудничество и развитието на психомоторната терапия в България.
Благодарим на всички участници, лектори и партньори, които бяха част от тази среща!
Няма коментари