Докато порастват и се развиват децата:
-
- все по-рядко имат възможност да експериментират с любопитството, спонтанността, автентичността и креативността си.
- все по-често са принудени да се съобразяват с изисквания, да изпълняват наложени задачи, да стоят неподвижно и да поемат информация.
Децата се се отчуждават от себе си и вече не притежават пълната си жизнена енергия.
Децата се отказват от своя вроден капацитет за развитие чрез действие, изследване и изразяване на чувства (включително и най-вече негативни), в полза на функционирането в обществото.
Потенциалът за развитие чрез изразяването на огромните енергийни резерви (и чувства), които едно дете може да си осигури чрез движение и тяло, е огромен и е в основата на психомоторната работа.
Ако едно дете изпитва „болка“ която изглежда като забавяне в развитието, агресивно или опортюнистично поведение, хиперактивност, инатливост, задръжки (запек, хранително разстройство, мастурбация) и т.н. и т.н, то най-вероятно то страда от „замръзване“ в естественото си изразяване чрез движение и игра.