home

Движение, чувства, игра

Докато порастват и се развиват децата:

    • все по-рядко имат възможност да експериментират с любопитството, спонтанността, автентичността и креативността си.
    • все по-често са принудени да се съобразяват с изисквания, да изпълняват наложени задачи, да стоят неподвижно и да поемат информация.

Децата се се отчуждават от себе си и вече не притежават пълната си жизнена енергия.

Децата се отказват от своя вроден капацитет за развитие чрез действие, изследване и изразяване на чувства (включително и най-вече негативни), в полза на функционирането в обществото.

Потенциалът за развитие чрез изразяването на огромните енергийни резерви (и чувства), които едно дете може да си осигури чрез движение и тяло, е огромен и е в основата на психомоторната работа.

Ако едно дете изпитва „болка“ която изглежда като забавяне в развитието, агресивно или опортюнистично поведение, хиперактивност, инатливост, задръжки (запек, хранително разстройство, мастурбация) и т.н. и т.н, то най-вероятно то страда от „замръзване“ в естественото си изразяване чрез движение и игра.

Какво е психомоторика

Ето какво предлагаме: arrow down

Психомоторна работа по развитието

Психомоторната работа по развитието на детето съчетава неврологично, сензо-интегративно, психомоторно и социо- емоционално развитие и има цялостен поглед върху детето (тяло и ум).

В рамките на психомоторната работа основен фокус е повишаване на способността на детето да регулира собствените си емоции чрез двигателни преживявания. Използвайки невербални техники, които се основават на силните страни и интересите на детето, ние разсъждаваме върху това, което детето преживява, както физически, така и емоционално. Движението и сетивните преживявания допринасят за осъзнаването на състоянието на тялото. Когато се движи и усеща, детето се научава да свързва телесните усещания с емоциите, което му дава възможност да осъзнае различните емоции. Това е предпоставка детето да може да регулира тези емоции.

Стимулираме детето да изрази с думи това, което може, иска, мисли и чувства. Това повишава самосъзнанието му. Освен това стимулираме самоувереността на детето и работим за умения за адаптация към средата; разбиране на границите – личните и на околните;  умения за разрешаване на конфликти; изграждане на кооперативност и взаимно уважение.

Видове психомоторна подкрепа

  • Индивидуална

В индивидуалната подкрепа децата работят с метода на Психомоториката самостоятелно с един психомоторен специалист. Сесиите са от един до три пъти седмично според нуждите на детето. Индивидуалните занимания могат да се съчетаят и с групова работа в малки групи.

  • Групова

Груповата психомоторна работа се извършва регулярно веднъж или два пъти в седмицата, децата са в постоянен състав и работят с двама психомоторни специалисти.

  • Семейна

Семейната психомоторна работа е интегрална част от програмата за подпомагане на детето. Работи се в двойки или по-големи конфигурации на семейни членове като възможностите са за индивидуални сесии на братя/сестри, както и за сесии на дете/деца и родител/родители в зависимост от нуждите на децата и от заявката на родителите.

Процедура по прием на децата

Процедурата по прием се състои от начална оценка с цел идентифициране на нуждите на децата и родителите и изработване на план за подкрепа. Тя се състои от следните елементи:

  • Начална среща-интервю с родителите;
  • Три психомоторни сесии с детето;
  • Консултация с родителите и обсъждане на нуждите от последващо включване в регулярни индивидуални и/или групови психомоторни сесии.

Консултации за деца и родители

Консултациите за родители и деца засягат всички важни въпроси, свързани с детското развитие, които възникват в хода на израстването и са обект на психологична оценка и подкрепа.

Психомоторна семейна терапия

Психомоторната семейна терапия (ПМСТ) представлява краткосрочна терапия, ориентирана към цялото семейство и фокусирана към създаване на нови взаимодействия в него.
Психомоторната семейна терапия (ПМСТ) се разглежда като ценна форма на терапия за редица семейни проблеми.
Семейството е най-важният елемент от социалната среда на детето. Начинът, по който семейството се отнася към поведението на детето или децата, е изключително важен за това дали проблемите ще продължат да съществуват и за начина, по който ще се развият. Условие за прилагане на ПМСТ е желанието на членовете на семейството да общуват помежду си или да се справят с тревогите и проблемите, с които се сблъскват, по различен от вербалния начин. Този метод изисква по-широк поглед на членовете на семейството, които са помолени да се съсредоточат върху собственото си възприемане на определени ситуации и са насърчени да изразяват собствените си чувства и мисли.

Работим Психомоторната семейна терапия под супервизията на Марко Висер и Микиел Ван Дурсен от Нидерландия.

arrow left downКакво наблюдаваме в психомоторната практика?

Основните теми, които ни интересуват при наблюдението на децата и при работата с тях, са свързани с:

  • физическото състояние: имат ли достатъчно сила, какво е равновесието им/постуралната им стабилност, издръжливи ли са, уморяват ли се лесно, осъзнават ли тялото си, какво е усещането им за студено/топло, променя ли се цвета на лицето им, какъв е начинът им на дишане и мускулното им напрежение, позволяват ли си релаксация и достатъчно дълги паузи или са в прекомерно движение през цялото време (ставане или сядане по време на разговор, движение на краката в седнало положение, безпокойство и др.);
  • поведението в социална среда: как се позиционират в групата по време на игри, имат ли доминантно поведение или са склонни към подчинение, остават ли на заден план или имат желание да се позиционират в центъра на вниманието, неасертивно или асертивно е поведението им, вземат или избягват вземането на решения за игри или отбори, опитват ли се да запазят контрола чрез въвеждане на строги правила, доминират или се съобразяват с другите, изразяват ли или не изразяват мнение, правят ли негативни забележки или оправдания, когато мислят, че може да се провалят, реагират или не реагират на поведението на членовете на групата;
  • емоционалните изрази: какво е невербалното и вербалното им поведение при взаимодействието с другите по време на игра, показват или потискат емоциите си (неудовлетвореност/задоволство/разочарование), показват или потискат изражението на лицето и тялото си, показват или  не показват самоувереност, каква е самооценката на двигателната  им компетентност (реалистична, подценяване или надценяване на уменията в упражненията).

"Това е абсолютен културен шок! Да видите нещо, което изглежда толкова просто, но резултатите, от което са несъмнени ", казва специалист от организацията за развитие и застъпничество за децата Worldvision в статия, публикувана в The Witness, по повод на уменията, които придобиват децата в залата по Психомоторика. "Поведението на децата се променя и те развиват гордост в себе си от най-ранна възраст“, продължава той. "Родителите са забелязали, че децата им се държат по-различен начин у дома и една майка ми каза, че детето й се е намесило в ситуация на агресия с думите: "Не се удряме един друг ". В статията се допълва, че в училищата, в които децата имат възможност за редовни психомоторни занимания, учителите съобщават за ефекти на повече самоконтрол и кооперативност.

Галерия photo gallery

1L1A6107

1L1A5711

1L1A6274

1L1A5515

1L1A6051

Блог

1L1A5987

Игрова депривация: Случва ли се във вашето училище?

Статия от Лиза М.Лауер Тестирането на децата според високи образователни критерии, съчетано със схващането, че спонтанната игра на закрито и на открито е „загуба на време“, са допринесли за състоянието, известно като „лишаване от игра“. В този документ се дава определение на понятието „лишаване от игра“ и се разглеждат отрицателните му последици за децата и възрастните. […]

1L1A5909

Петте типа игра и тяхното значение за детското развитие*

* Откъс от The importance of play на Dr. David Whitebread. За всеки аспект от развитието на децата има форма на игра. Въпреки това, в съвременната психологическа литература различните видове игри обикновено са разделени на пет широки типа въз основа на целите на развитието, на които всеки служи. Тези типове обикновено се наричат ​​физическа игра, игра […]

1L1A6303

Преживяно: Разказът на една майка за силата на играта

Майка съм на 2 момичета – на 7 години и на 4г. 4мес. Преносих по термин голямата ми дъщеря. Предизвикаха раждане след 1 нощ в предродилна зала. Използваха забранена техника, за да излезе бебето, направиха ми изкуствено разкритие. Детето не изплака веднага след раждането. Следващата 1 година беше много трудна – аз не бях подготвена […]

Виж още
to top button