Работата по случай е метод, заимстван от социалната работа, и се прилага от нас с цел помощта да е ефективна и персонализирана.
Работата по случая, която практикуваме следва био-психо-социален модел. Класическият био-психо-социален модел е създаден от американския лекар психиатър д-р Джорж Енгел през 1977г. Целта първоначално е била да се допълни био-медицинския модел с мислене, чрез което се адресират само биологичните (медицинските) фактори за едно затруднение, с мислене за психологичните и социалните фактори. Основна заслуга на създателя на био-психо-социалния модел е че обединява наглед три различни дисциплини – медицина, психология и социология.
С разбирането че една болест (затруднение, нарушение) не се корени само в един фактор, и че трите фактора си влияят взаимно, се опитваме да проследяваме и синтезираме както достиженията на модерната медицина (диагностика, тестиране), така и тези на психологията (интерсубектни качества и затруднения) и социологията (мислене и подреждане в контекстуален план семейство – институции – общество).
Като първа стъпка събираме информация за ситуацията (случая) на детето, неговото затруднение (разстройство) и неговото семейство и институционален контекст. Това включва интервюта, наблюдения, разглеждане на документи и анализ.
Следва собствено проучване на протоколите за подкрепа по всяко конкретно затруднение и подреждане в био-психо-социален контекст. Този мподход за работа в европейски и световен контекст е неотменна част от работата на подкрепящите специалисти (лекари, психолози, терапевти, социални работници и др.), а у нас прилагането им е често само теоретично, а практиката показва, че масово препоръките от лекари и обследващи специалисти са с едностранчив фокус, а в частните практики нерядко се препоръчва (продава) съответната практикувана терапия.
Следва изготвяне на индивидуален план за действие, който включва цели, стъпки и ресурси за посрещане на затруднението. Това може да включва както осигуряване на услуги, така и родителско консултиране, посредничество между родителите и други институции (училище, социални служби, медицински служби и др.), екипна работа с други колеги, посещения в дома на детето или училището му, предоставяне на ресурси и психологическа подкрепа.
От нашата работа по случая не следва непременно постъпване на детето (юношата) в психомоторна терапия. Ако протоколът за работа по съответно затруднение не включва психомоторна терапия в първите три препоръчани терапии при затруднението например, това означава, че ще насочим детето (юношата) към терапии по протокол.
