Психомоториката по света

Психомоторика е комплексно понятие, което обозначава връзката между тялото и психиката. Терминът произхожда от Германия и е употребен за първи път от невролога и психиатър Вилхелм Гризингер през 1844 година (1).

Германската възпитателка Шарлот Анна Пфефер е първата, която прилага психомоторния подход в своята практика (2). Въпреки това нейният ученик Ърнст Дж. Кифард се счита за основател на Психомоториката в немскоезичните държави. В средата на миналия век той работи с деца, които имат поведенчески и релационни разстройства. Въз основа на тази работа Кифард изчиства концепцията си за Психомоторика, а по-късно я нарича Моторна педагогика (3).

Работата на германските практици и теорeтици вдъхновява няколко холандски и белгийски психиатри (4). След Втората световна война техните идеи, свързани с Психомоториката, са особено широко разпространени в Холандия и Белгия (Фландрия). Първоначално в научните среди е актуално названието "Двигателна терапия". Постепенно фокусът на изследванията се променя от физическата активност към начина, по който хората се движат във връзка с обкръжението и контекста. Така двигателната терапия се превръща в психотерапия, ориентирана към движението и тялото. Появяват се научни трудове като "Обща теория за човешкото отношение и движение" (5) и „Образование за движение" (6). Основата на тези трудове е връзката между тялото и ума, разглеждани от психоаналитична гледна точка (7).

Във Франция Дюпре преоткрива термина „Психомоторика” около 1905 г. Следват проучвания и обогатяване на метода от други педагози, психолози и психоаналитици (8). Бернар Окотюрие и Андре Лапиер имат голям принос за разработването на Психомоториката за деца въз основа на педагогиката, психологията и психиатрията. Окотюрие използва концепции от Жан Пиаже, Зигмунд Фройд и най-вече Доналд Уиникът, за да обоснове своята теория по Релационна психомоторика. Разработена през 70-те и 80-те години на миналия век, тя обяснява, че телесните корени са в основата на психологическото раждане и на интелигентността (9).

„Опитах се да разбера какво казва тялото на психологическо и емоционално ниво... Ако говорим за психомоторно, говорим за всички чувства, движения, тонус и емоция на тялото. Всичко, което се изразява чрез играта на детето. Психомоториката има за цел да постигне обединение на всички тези функции... Детето изразява своята история чрез игра и е важно да я изрази с удоволствие. Това се нарича символична игра и винаги представлява историята на детето", обяснява Окотюрие.

Как се ражда „Релационната психомоторика на Окотюрие” виж тук.

Как стоят нещата днес в областта на психомоторната практика?

В Германия и Австрия Психомоториката, която се нарича Мотология, е насочена главно към подкрепа за развитието на детето и към решаване на задачи като преход от детска градина към начално училище.

В Холандия и Белгия има университетско образование със степен „Бакалавър” и „Магистър”, насочено главно към терапевтичната помощ.

Професия Psychomotricien съществува във Франция (9). Много дълго време Психомоториката е била насочена само към ранното детство, но днес полето й на приложение се разширява към възрастни и стари хора.

„Контакт” е ключовата дума, върху която стъпва психомоторната работа в Дания. Тя обхваща вътрешния контакт (сензорно присъствие, осъзнаване на тялото, заземяване, центриране и т.н.) и външния контакт (докосване, социална връзка и усещане за света).

Графомоториката е широко разпространена в Швейцария. Тя е въведена от Сузане Навил в швейцарските училища още през 60-те години на миналия век. Графомоторната интервенция в психомоторния холистичен смисъл се дефинира като развиване на умения за писане на базата на общи и фини двигателни и сензорни умения.

В Чехия психомоторния подход стъпва върху рехабилитацията (от латински rehabilitates, идващо от латинското re - отново, наново, и habilis - изправен, използваем, означава възстановяване на годността и възможностите на определен субект). Чешката психомоторика  се съсредоточава върху възстановяване на психичното равновесие, както и върху биологичното, социалното и духовното благосъстояние на човека.

Психомоториката е добре развита и в романоезични страни като Испания, Португалия и Италия и много по-малко в англо-саксонските. На въпрос защо Психомоториката е по-разпространена във франкофонския и латиноамериканския свят, Бернар Окотюрие отговаря, че практиката се основава на движението и преживяванията през тялото, а в англосаксонския свят тялото е по-контролирано и спонтанността не се насърчава. Въпреки това методът все повече се оценява като благоприятен за когнитивното, емоционално и физическо развитие. Специалистите осъзнават, че Психомоториката предизвиква да бъде разбран езикът на тялото (невербалната комуникация) и на това, което то разказва за вътрешния свят.

Днес европейските професионални асоциации по Психомоторика са обединени в Европейски форум по Психомоторика (EFP), основан през 1996 г., в който в момента членуват 15 държави (11).

Бележки

1. Greisinger W. Mental pathology and therapeutics, 2nd ed. 1867.

2. Pfeffer, Ch. Psychomotorische Heilerziehung, in: Zeitschrift für Kinderpsychiatrie, 1955.

3. Kiphard, E.J, Psychomotorik in Theorie und Praxis, 1989.

4. Ван де Шеер, Краус, Ван Андел, Вандердриф и Пиърлоут и други.

5. Buytendijk, F. J. J., General Theory of Human Carriage and Movement (Utrecht: Spectrum,. 1948). 

6. Gordijn (1961).

7. Buytendijk 1948; Gordijn 1961; Sivadon, Gantheret 1965.

8. Трудове пишат Валон, Берге, Стамбак, Бернар Окотюрие, Андре Лапиер и други.

9. Aucouturier, Bernard, A prática Psicomotora: Reeducação e Terapia. Porto Alegre: Artmed, 1986.

10. Преподава се от 1950 г., но официално е призната едва през 1974 година, а названието си получава през 1981 г.

11. Виж линк към организацията във "Връзки".

 

to top button