В залата по Психомоторика са събрани деца на възраст 5 – 7 години. „Какво ще правим днес?“, пита едно от тях, поглеждайки възрастния. Специалистът долавя настроението на детето и го отразява, като гледа гневно наоколо. „О, ще играем на чудовища!“, вика едно дете в отговор на мимиката. С това темата на часа е решена мигновено в мълчаливо съгласие. Децата се втурват в залата с виковe „Внимавайте, чудовище!“ Водещият влиза в ролята на чудовището, залавя някои от децата след диво, шумно преследване и ги превръща в камъни. Други деца са в ролята на спасители и разомагьосват камъните. Добили смелост от осъзнаването на силата си над чудовището, децата се опитват да го провокират с думи. Един допълнителен поглед им показва, че учителят приема това в контекста на играта. Играта продължава с провокиране на водещия и те го хващат в капан. Превърнат е в скала и така изглежда безопасен. За съжаление една невидима фея го съживява и играта със страха и удоволствието започва отново. Ролите на заловени и залавящи се сменят бързо. До края на часа играта се променя в няколко креативни варианта и с нарастващо усилие на тялото. Завършва с разомагьосване на всички участващи от водещия при напускане на залата.

В тази игра на сила и безсилие, разиграна от децата във всички възможни варианти, се изпробват физически, когнитивни и креативни умения по нов начин.

Психомоторната работа подкрепя телесния израз на случващото се у детето и изразяването му през подобни сюжети, свързани в ума му със заплахи и кризи.  Друга цел е справяне с емоциите на гняв, фрустрация, страх и др. по безопасен начин.