Психомоторна терапия при деца с мозъчни нарушения

Статия на Ваня Дункова в бр. 4 на сп.Педиатрия

Резюме

Целта на този тематичен литературен обзор е да се направи преглед на последни международни проучвания за най-честите затруднения във функционирането при деца и възрастни с аномалии на корпус калозум.

Направен е с фокус върху общи теми в изследванията, а именно ежедневно функциониране, социални способности, емоции, памет, език, подробно мислене, креативност, решаване на проблеми и вземане на решения, психологическо функциониране и междухемисферни взаимодействия. Част от проучванията са с фокус върху някои общи характеристики на децата и възрастните с агенезия на корпус калозум и синдром с хиперактивност и дефицит на вниманието и аутизъм. Разгледани са 34 от най-новите  проучвания на нарушенията с основна цел да се въведе идеята за актуалността на този тип изследвания в световен мащаб, както и почти пълната липса на знание за цялостното функциониране на тази популация в български контекст. Извежда се нуждата от продължаваща рехабилитация с последователни стъпки през целия живот за хората, живеещи с аномалии на корпус калозум, както и е направен опит да се предложат протоколи за рехабилитация в ранното и средното детство, както и в юношеството и зрелостта. Разширява се знанието за приложението на психомоторната терапия като комплексна грижа и рехабилитация, показана за тази целева група от деца и възрастни.

Ключови думи: увреждания, агенезия, корпус калозум, рехабилитация, протоколи, психомоторна терапия

Въведение

Аномалиите на корпус калозум се появяват, когато структурата от мозъка, която свързва двете мозъчни хемисфери (corpus callosum, мазолесто тяло), не се формира напълно (агенезия) или се развива по различен начин (дисгенезия). Тези състояния се диагностицират чрез образна диагностика на мозъка (ЯМР, компютърна томография, ултразвук). Различни проучвания показват, че около 1 на около 2000 души може да има някаква форма на нарушения на корпус калозум, а с по-добрия достъп до мозъчни сканирания се очакват повече диагнози в бъдеще.

Последните международни проучвания се фокусират и доказват различните ограничения на хората с аномалия на корпус калозум и адресират широкия спектър на когнитивни, емоционални и физически предизвикателства пред тях, както и някои общи характеристики на пациентите с аномалия на корпус калозум и тези с разстройства от аутистичния спектър и със синдром на хиперактивност и дефицит на внимание. Има данни, че деца и възрастни с аутизъм (ASD), синдром с хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD), както и с дислексия, дисграфия и диспраксия, често имат аномалия на корпус калозум като придружаващи съответното невроразвитийно разстройство. В международните протоколи за диагностицирането на популацията с невроразвитийни разстройства, при необходимост се включват образни изследвания за прецизиране на наличието или липса на мозъчни увреждания, сред които попадат аномалиите на корпус калозум.

Аномалиите на корпус калозум се диагностицират все по-често в медицински контекст в България[1] (във или без връзка с невроразвитийни разстройства), но са почти напълно непознати по отношение на широкия спектър от ограничения, които налагат на хората, живеещи с тях, както и с очакваната образователна, психомоторна и социо-емоционална рехабилитация през целия живот. В същото време професионални и пациентски организации в САЩ, (Travis research institute, NODCC), Австралия (AusDoCC) и Европа (RACCORD Association, Corpal UK, ASSACCI OdV), подробно изследват, популяризират и предлагат подкрепа за индивидите с аномалии на корпус калозум, а през последните години проучванията на широкия спектър от затруднения в общото функциониране, през които преминават тези хора, се увеличават.

Материал и методи

Прегледът на 34 проучвания, които се разглеждат в литературния обзор са генерирани от Лабораторията за човешкия мозък и познание на изследователския институт „Травис“, Пасадена, САЩ и са предоставени на автора от изследователя на аномалиите на корпус калозум проф. Уорън Браун. Те са обобщени тематично според засегнатите области (ежедневно функциониране, социални способности, емоции, памет, език, креативност, решаване на проблеми и вземане на решения, психологическо функциониране и др.)

Ежедневно функциониране

В проучването „Социални и поведенчески проблеми при деца с агенезия на корпус калозум“ (1) са изследвани 61 деца с пълна липса на корпус калозум (ACC) и с относително високо ниво на функциониране. Заключенията, основани на родителски наблюдения показват, че по-малките деца с ACC (на възраст 2–5 години) имат предимно проблеми със съня. По-големите деца с ACC (на възраст 6–11 години) проявяват проблеми с вниманието, социалното функциониране, мисленето и соматични оплаквания.  Допълнителен въпросник, свързан с диагностичните критерии за аутизъм, показва, че някои деца с ACC имат черти, които са сред тези, които допринасят за диагностицирането на аутизъм в областите на социалното взаимодействие и социалната комуникация, но по-малко са тези, които проявяват повтарящо се и ограничено поведение.

В друго проучване „Адаптивно поведение при първична агенезия на корпус калозум“ (2) авторите стигат до заключението, че въздействието на това увреждане върху адаптивното поведение на хората с ACC остава недостатъчно разбрано. Те използват самооценки и оценки на информаторите, за да оценят адаптивното поведение при лица с ACC. Прави впечатление, че докато лицата с ACC съобщават, че функционирането им е нормално, семейните информатори оценяват адаптивните им способности под нормите особено по отношение на техните социални умения. Става ясно, че възрастните с ACC може да имат слабо разбиране за собственото си поведение и неговите последици. Показани са значителни недостатъци в концептуалните, социалните и практическите аспекти на адаптивното поведение при индивиди с вродена агенезия на корпус калозум.

При изследване на ежедневното изпълнителско функциониране и самоосъзнаването (self-awareness) при хора с ACC (3) са установени значителни недостатъци както в индексите за поведенческа регулация, така и в метакогнитивното функциониране. Резултатите също така предполагат липса на разбиране за тежестта на тези проблеми при индивидите с ACC, особено по отношение на метакогнитивното функциониране. Друго изследване (4) оценява симптомите на ADHD (невнимание, импулсивност и бдителност) при индивиди с ACC. Резултатите са значително повишени при юноши с ACC, които правят много грешки при откриваемост на стимули. Тези резултати предполагат трудности при поддържане на вниманието при ACC, особено при поддържане на инхибиране на реакциите и бдителността.

Социални способности

Постиженията на 11 индивида с пълна ACC и с нормален интелект са сравнени с тези на 13 контролни индивида, по три показателя за социално познание (5). Индивидите с ACC са били неразличими от контролните индивиди по теста за теория на ума Happé Theory of Mind и теста за откриване на грешки Adult Faux Pas Test, но са се представили значително по-зле в различни части от теста за осъзнаване на социалните изводи Thames Awareness of Social Inference Test (TASIT), включващ интерпретации на видеозаписи на социални винетки. Тези резултати показват, че тенденцията за дефицит на социално познание при индивиди с ACC произтича от комбинация от трудности при интегрирането на информация от множество източници, използването на паралингвистични сигнали за емоции и разбирането на небуквална реч. Взети заедно, тези дефицити биха допринесли за по-малко стабилна теория на ума[2]. Установено е (6), че историите, разказани от хора с ACC въз основа на емоционално провокативни картинки от теста за тематична аперцепция TAT, са нарушени по отношение на логиката на разказа, социалното разбиране и общото съдържание. Липсата на предния дял на корпус калозум изглежда е важна за този дефицит.

Лицата с ACC постигат значително ниски резултати по скалата за осъзнаване на последствията Awareness of Consequences Scale (AOCS), (7). Те също така използват нетипично семантично съдържание в описанията на последствията, както и по-малко думи за емоциите и мисленето. По този начин, хората с ACC нямат достатъчно способност да си представят последствията от потенциални действия в социален контекст.

Попълвайки скала за социални норми (Social Norms Questionnaire), лицата с ACC са постигнали значително ниски резултати в разбирането на социалните норми, като са били склонни да се придържат прекалено към тях. По този начин, те са демонстрирали недостатъчна преценка относно нюансите на подходящото поведение в социален контекст, и са прилагали нормите конкретно без да интегрират контекста, за да направят по-нюансирани преценки (8).

Емоции

Важни открития доказват, че корпус калозум не е от съществено значение за изпитването и мисленето за основни емоции по „нормален“ начин, но е необходим за по-сложна когнитивната обработка на емоциите от втори ред, особено в контекста на социалните взаимодействия (9).

Хората с ACC проявяват нарушения в разпознаването на емоции – по-специално страх и гняв – и тези нарушения са свързани с нетипично сканиране на лицето (т.е. по-малко време, прекарано в гледане в очите), (10). Тези резултати показват, че ACC допринася за дефицити в разпознаването на емоции по лицата поради намалено внимание към очите на други хора.

Възрастни с ACC показват по-голяма вариабилност в оценките на положителните и отрицателните емоции (по картинки), както и нечувствителност към отрицателните емоции (11). Въпреки че имат нормални телесни емоционални реакции (показват големи реакции на кожна проводимост) изследваните лица имат по-ниска когнитивна оценка на реакцията. Изследователите предполагат, че до голяма степен непокътнатите механизми на дясното полукълбо могат да поддържат психофизиологични емоционални реакции, но че липсата на междухемисферна комуникация, вероятно заедно с дисфункция на предната цингуларна кора, пречи на нормалните вербални оценки на реакцията. Това е и механизъм, съответстващ на някои модели на алекситимия (липса на думи, с които да изразиш чувствата си).

Специално изследване, посветено на алекситимията (12) проучва възрастни с ACC и установява, че те имат по-високи от нормалните резултати по Toronto Alexithymia Scale и съобщават за по-големи затруднения при идентифициране и описване на чувствата си. Освен това, хората с ACC са потвърдили повече физически симптоми по скалата за соматизация Symptom Checklist-90-R (p < 0,01) и са били по-склонни от контролната група да приписват физическите си симптоми на психологически фактори (p < 0,5), което показва наличието на алекситимия със соматизация. Въпреки това, хората с ACC съобщават за сходни нива на емоционално преживяване като контролната група. По този начин, намалената междухемисферна свързаност при ACC изглежда допринася за трудността при идентифициране на емоциите и склонността към соматизация, но не ограничава емоционалното преживяване.

Памет

Проучване изследва обработката на вербалната и визуалната памет при индивиди без корпус калозум (13). Незабавното и забавеното вербално припомняне са по-лоши при ACC, отколкото при контролната група. Резултатите показват, че корпус калозум улеснява по-ефективното учене и припомняне както на вербална, така и на визуална информация. Друго изследване (14). установява, че индивидите с ACC се представят значително под резултатите както при краткосрочно, така и при дългосрочно забавено свободно припомняне и припомняне с подсказки, както и при оригинално учене. Това предполага, че корпус калозум улеснява припомнянето и кодирането на вербална информация, които при тази популация страдат.

Език

В  проучване на възрастни лица с ACC (15) са установени нарушения в разбирането на небуквално езиково съдържание, в самостоятелно генерираната интерпретация, в разпознаването на значението на пословици, както и в разпознаването на афективна прозодия[3], които са важни в социалната комуникация. И в трите направени теста представянето на индивидите с ACC е подобно на това на пациенти с увреждане на дясното полукълбо на мозъка. Следователно, хората без корпус калозум изглежда нямат междухемисферна интеграция на критични аспекти на езика, обработвани от дясното полукълбо. Подобно изследване при деца (16) установява, че децата с ACC са имали донякъде затруднения в разбирането на точното значение на буквалните и небуквалните езикови изрази. Въпреки това, децата с ACC не са имали толкова изразени затруднения, колкото възрастните с ACC, най-вероятно поради непълното развитие на калозалната област при деца без ACC. Разбирането на пословици е нарушено при хора с ACC както при задачите със свободен отговор, така и при задачите с избираем отговор (17). Хората с ACC се представят слабо на тест за разбиране на наративни шеги, но се представят по-добре на тест за разбиране на анимационни филми (18). Изследователите установяват, че проблемът с разбирането на наративните шеги е свързан с проблеми в разбирането на езиковите значения от втори ред (небуквални).

Подробно мислене, изводи и креативност

Намаленият капацитет за социални заключения е един от няколкото симптома, които са общи както за агенезията на корпус калозум (ACC), така и за разстройството от аутистичния спектър (ASD). Изследване (19) сравнява способността на 14 възрастни с ACC, 13 високофункциониращи възрастни с ASD и 14 невротипични контроли да приписват социално значение на взаимодействията чрез тълкуване на анимирани триъгълници. Въпреки че всички групи правят сходни заключения от анимациите, индексът на объркване (атипичност на темата), разкрива, че индивиди с ACC или ASD показват значително по-малко социално въображение от тези на контролната група.

Друго изследване чрез анализ на езиковото съдържание на истории, разказани от хора с ACC в отговор на емоционално провокативни картини, разкрива по-малко думи, отнасящи се до емоционалност, когнитивни процеси и социални процеси, отколкото при хора с корпус калозум (20).

Тези открития показват, че ACC води до затруднения в това засегнатите да си представят и разбират в пълнота психическото, емоционалното и социалното функциониране на другите.

Чрез теста за тематична аперцепция (TAT) е изследван капацитета за подробно въображение и съгласуваност на историите при група индивиди с ACC (21). Установява се, че разказите по картинките от ТАТ на лицата с ACC обикновено са съгласувани, но по-конвенционални в сравнение с тези на невротипичните контроли. Индивидите с ACC са ограничени в своето подробно въображение, което води до по-малка тематична вариабилност в сравнение с невротипичните контроли.

Публикация на екип от автори (22) защитава критичната роля на корпус калозум и хемисферната специализация в креативността. Представена е задълбочена дискусия за креативността при хора с ACC, която категорично подкрепя критичната и уникална роля на мазолестото тяло в креативността.

Решаване на проблеми и вземане на решения

В проучване, използващо The Iowa Gambling Task (23) е тествана способността за вземане на решения и решаване на проблеми при 40 индивида с пълна или частична ACC. Индивидите с ACC показват значително по-голямо внимание към загубите, по-малка последователност в стратегията си за избор и по-голяма честота на превключване между тестета карти. Този резултат е подобен на наблюдаванията при индивиди с разстройство на Аспергер. Резултатите показват, че индивидите с ACC имат затруднения при извеждането на условни ситуации и формирането на последователна стратегия за подбор. Друго проучване изследва способността на хора без корпус калозум да правят изводи за значението на безсмислена дума от контекста на изречението (24). Семантичното сходство с правилната дума е значително по-ниско отколкото в контролната група, което предполага, че хората с ACC са по-малко способни да правят семантични изводи и имат ограничено въображение за семантични възможности. Хората с ACC имат и нарушена скорост на реакция, като този дефицит е следствие предимно от бавна скорост на умствена обработка, както и от предпазлива стратегия за реагиране (25).

Психологическо функциониране

Изследване на развитието на защитни механизми при хора с ACC, отразено в отговорите на картите от теста за тематична аперцепция ТАТ показва по-голямо отричане и по-малко идентифициране при хората без корпус калозум (26). Това откритие предполага, че ACC влияе върху развитието на модели на психологически защити.

Минали изследвания показват, че сред най-често срещаните дефицити, свързани с агенезията на корпус калозум, са липсата на социална осъзнатост и наивността (27).

Междухемисферни взаимодействия

Хора с ACC са тествани за скорост и точност в тест за координация на двете ръце Etch-a-Sketch (28). Те са се представяли по-бавно и с по-ниска точност от хора с корпус калозум. По време на задача, включваща тактилно учене, хората с ACC са били по-бавни и са се възползвали по-малко от трансфера на наученото от доминиращата към недоминиращата ръка. По подобен начин, трансферът на информация за допир с пръсти между ръцете е бил по-малко точен. По този начин, ACC води до намален междухемисферен трансфер на пространствено-тактилна информация.

При хора без мазолесто тяло съпоставянето на две букви е по-бавно и по-неточно, когато буквите се представят по една във всяко зрително поле (т.е. във всяко полукълбо) (29).

Способността за пренасочване на пространствено фокусираното зрително внимание между дясното и лявото зрително поле е тествана при хора с ACC, както и в контролна група (30). Хората с ACC са имали значително по-големи затруднения при преориентиране на зрителното внимание, когато вниманието първо е било насочено към противоположното зрително поле.

Междухемисферен трансфер при пациенти с корпус и без корпус калозум, изследван чрез осредняване на евокирани потенциали, коригирани по латентност, показва, че при хора с ACC се наблюдава липса на междухемисферен трансфер на визуален сигнал от едното полукълбо към другото (31). В зрителната кора, противоположна на полукълбото, където сигналът е бил първоначално усетен, е открит намален невронен сигнал.

Рехабилитация

Трудностите във всички изследвани сфери при хората с аномлия на корпус калозум са значителни и представляват предизвикателство през целия им живот. Проследявания като медицински и неврологични прегледи са необходими само при определени обстоятелства предвид, че увреждането е необратимо и не налага регулярни образни изследвания (като наличие на гърчове или други неврологични проблеми, както и при поява на нови симптоми).

Рехабилитацията обаче е абсолютна необходимост през целия живот, както и това тя да бъде индивидуализирана, тъй като състоянието може да варира от напълно асимптоматично до причиняване на значителни проблеми в развитието, когнитивните или двигателните функции.

Основният принцип на рехабилитацията в световен план е подкрепа на засегнатите специфични функционални области. Тя се базира на силните страни и надгражда върху области, в които индивидът се отличава със способности (често визуално учене, ориентация в детайлите, силна механична памет), като същевременно се подкрепят по-слабите умения (абстрактно мислене, решаване на сложни проблеми, социална прагматика). Такъв подход предполага включване на мултидисциплинарен екип за подкрепа и има различни цели в детството, юношеството и зрелостта.

Протоколите за цялостна оценка по идентифициране на индивидуалните нужди от рехабилитация включват невропсихологична оценка (тестове за памет, изпълнителна функция, социално познание, внимание и решаване на проблеми), оценка на речта и езика (експресивен/рецептивен език, прагматичен (социален) език и слухова обработка), моторна/физическа оценка (проверка на баланса, координацията и фината моторика), образователна оценка (идентифицира силни и слаби страни и необходими адаптации за училище или работа). Тези оценки много често включват екип от невропсихолог, логопед, ерго и физикален терапевт (или психомоторен терапевт) и педагог.

Рехабилитацията в ранното детство предполага включване в програми за ранна интервенция (0–3 г.) на държавните или местни услуги. В средното детство (3-7 г.) е препоръчително да бъде включена логопедична грижа, която да подпомогне усвояването на езика и социалната комуникация, ерготерапия, която да подпомогне сензорната обработка и уменията за самообслужване и развитие на фината моторика и физикална терапия при забавяне на грубата моторика или нисък мускулен тонус.

Психомоторната терапия е показана като комплексна грижа, включваща телесна осъзнатост (body awareness), отнасяща се до осъзнаването и представата за тялото чрез възприятие на различните му части и тяхното местоположение, както и чрез движение и моторно планиране; самовъзприятие (self concept), включващо самочувствието, самооценката, както и начините, по които детето възприема своите качества, умения и идентичност; социо-емоционални умения (нагласи, убеждения и умения, които позволяват лесна идентификация и регулация на чувствата, по-лесно свързване с хората и адекватни реакции и поведенчески модели.

Рехабилитацията в училищната възраст включва индивидуализирана образователна програма чрез адаптации в класната стая като допълнително време, визуална подкрепа и организационни помощни средства. Допълнителна подкрепа от ресурсни учители се предлага за преобразуване на текст в реч, организация на ученето чрез водене на бележки, ако скоростта на обработка е бавна и др.

Психомоторната терапия е показана по повод обучение за социални умения чрез групови програми за практикуване на перспективно възприемане, разговор и невербални сигнали, както и по повод учене на стратегии за планиране, управление на времето и решаване на проблеми.

Рехабилитацията в юношеството и зрялата възраст включва кариерно консултиране, обучение в професионални умения, адаптации на работното място, психотерапия или психомоторна терапия при тревожност, депресия или социални предизвикателства.

Международните протоколи препоръчват системна подкрепа и за семейството и полагащите грижи чрез обучения и споделяне на стратегии и ресурси.

Поради факта, че нуждите могат да се променят с възрастта, периодичната преоценка от мултидисциплинарен екип гарантира, че подкрепата и целите остават актуални.

Заключение

Този преглед на последни проучвания в областта на трудностите, които съпътстват популацията с аномалии на корпус калозум, доказват необходимостта от систематична рехабилитация и преоценка на общото функциониране през целия живот. Той е допълнен с опит от лична психомоторна практика и лични проучвания на протоколите за обща и психомоторна рехабилитация при популацията. Продължаващо проучване (32) на българската рехабилитационна среда показва недостатъчно мислене и подреждане на рехабилитационните приоритети и установява празноти по следване на протоколите във връзка с подкрепа на децата с увреждания, невроразвитийни разстройства и мозъчни нарушения. Нерешени остават въпросите за подкрепа след диагностицирането, които се установяват в липса на работа по случая от един проследяващ случая специалист (независимо дали в медицински или подкрепящ контекст), както и от разработването на индивидуализиран план, основан на специфичните затруднения при съответната популация (липса на българско контекстуализирани проучвания). Необходими са изследвания подобни както на тези, представени в обзора, така и на добрите практики за рехабилитация на децата и възрастните с увреждания на корпус калозум и други мозъчни увреждания, с цел грижата да бъде комплексна, да е достъпна за всички на държавно и местно ниво и да не бъде изолирана в строго частно терапевтичен контекст и да се свръхфокусира върху една област на интервенция („работа на парче“).

Библиография

1. Badaruddin, D. H., Andrews, G. L., Bölte, S., Schilmoeller, K. J., Schilmoeller, G., Paul, L. K., & Brown, W. S. (2007). Social and behavioral problems of children with agenesis of the corpus callosum. Child Psychiatry and Human Development, 38, 287–302.
2. Miller, J. S., Brown, W. S., Mangum, R. W., Nolty, A. A. T., & Paul, L. K. (2024). Adaptive behavior in primary agenesis of the corpus callosum. Research in Developmental Disabilities, 154, 104862. https://doi.org/10.1016/j.ridd.2024.104862. PMID: 39454245.
3. Mangum, R. W., Miller, J. S., Brown, W. S., Nolte, A., & Paul, L. K. (2021). Daily executive function in agenesis of the corpus callosum. Journal of the International Neuropsychological Society. https://doi.org/10.1017/S1355617721000096
4. Brown, W. S., Panos, A., & Paul, L. K. (2020). Impulsivity, vigilance, and attention in agenesis of the corpus callosum. Neuropsychology. https://doi.org/10.1037/neu0000685
5. Symington, S. H., Paul, L. K., Symington, M. F., Ono, M., & Brown, W. S. (2010). Social cognition in individuals with agenesis of the corpus callosum. Social Neuroscience, 5, 296–308. https://doi.org/10.1080/17470910903462419
6. Paul, L. K., Schieffer, B., & Brown, W. S. (2004). Social processing deficits in agenesis of the corpus callosum: Narratives from the Thematic Apperception Test. Archives of Clinical Neuropsychology, 19, 215–225.
7. Young, C. M., Folsom, R. C., Paul, L. K., Su, J., Mangum, R., & Brown, W. S. (2019). Social cognition in agenesis of the corpus callosum: Computational linguistic analysis of the Awareness of Consequences Scale. Neuropsychology. doi:10.1037/neu0000512
8. Brown, W. S., Burnett, K., Vaillancourt, A., & Paul, L. K. (2020). Appreciation of social norms in agenesis of the corpus callosum. Archives of Clinical Neuropsychology. https://doi.org/10.1093/arclin/acab003
9. Anderson, L. B., Paul, L. K., & Brown, W. S. (2017). Emotional intelligence in agenesis of the corpus callosum. Archives of Clinical Neuropsychology, 32(3), 267–279. https://doi.org/10.1093/arclin/acx001
10. Bridgman, M. W., Brown, W. S., Spezio, M. L., Leonard, M. K., Adolphs, R., & Paul, L. K. (2014). Facial emotion recognition in agenesis of the corpus callosum. Journal of Neurodevelopmental Disorders, 6, Article 32. https://doi.org/10.1186/1866-1955-6-32
11. Paul, L. K., Lautzenhiser, A., Brown, W. S., Spezio, M., Neumann, D., & Adolphs, R. (2006). Emotional arousal in agenesis of the corpus callosum. International Journal of Psychophysiology, 61, 47–56.
12. Paul, L. K., Pazienza, S., & Brown, W. S. (2021). Alexithymia and somatization in agenesis of the corpus callosum.Social Cognitive and Affective Neuroscience. https://doi.org/10.1093/scan/nsab056
13. Paul, L. K., Erickson, R. L., Hartman, J. A., & Brown, W. S. (2016). Memory functioning in individuals with agenesis of the corpus Neuropsychologia, 86, 183–192. https://doi.org/10.1016/j.neuropsychologia.2016.04.013
14. Erickson, R. L., Paul, L. K., & Brown, W. S. (2014). Verbal learning and memory in agenesis of the corpus callosum. Neuropsychologia, 60, 121–130. https://doi.org/10.1016/j.neuropsychologia.2014.06.003
15. Paul, L. K., Van Lancker, D., Schieffer, B., & Brown, W. S. (2003). Communicative deficits in individuals with agenesis of the corpus callosum: Nonliteral language and affective prosody. Brain and Language, 85, 313–324.
16. Brown, W. S., Symington, M., VanLancker, D., Dietrich, R., & Paul, L. K. (2005). Paralinguistic processing in children with callosal agenesis: Emergence of neurolinguistic deficits. Brain and Language, 93, 135–139.
17. Rehmel, J. L., Brown, W. S., & Paul, L. K. (2016). Proverb comprehension in individuals with agenesis of the corpus callosum. Brain and Language, 160, 21–29. https://doi.org/10.1016/j.bandl.2016.07.001
18. Brown, W. S., Paul, L. K., Symington, M., & Dietrich, R. (2005). Comprehension of humor in primary agenesis of the corpus callosum.Neuropsychologia, 43, 906–916.
19. Renteria-Vazquez, T., Brown, W. S., Kang, C., Graves, M., Castelli, F., & Paul, L. K. (2021). Social inferences in agenesis of the corpus callosum and autism: Semantic analysis and topic modeling. Journal of Autism and Developmental Disorders. https://doi.org/10.1007/s10803-021-04957-2
20. Turk, A., Brown, W. S., Symington, M., & Paul, L. K. (2010). Social narratives in agenesis of the corpus callosum: Linguistic analysis of the Thematic Apperception Test. Neuropsychologia, 49, 43–50.
21. Brown, W. S., Hoard, M., Birath, B., Graves, M., Nolty, A., & Paul, L. K. (2024). Imaginative elaboration in agenesis of the corpus callosum: Topic modeling and perplexity. Journal of the International Neuropsychological Society, 16, 1–8. https://doi.org/10.1017/S1355617724000183
22. Brown, W. S., & Paul, L. K. (2024). The corpus callosum and creativity revisited. Frontiers in Human Neuroscience, 18, 1443970. https://doi.org/10.3389/fnhum.2024.1443970. PMID: 39328385; PMCID: PMC11424518.
23. Brown, W. S., Anderson, L., Symington, M. F., & Paul, L. K. (2012). Decision-making in agenesis of the corpus callosum: Expectancy-valence in the Iowa Gambling Task. Archives of Clinical Neuropsychology, 27, 123–134.
24. Su, J. J., Paul, L. K., Graves, M., Turner, J. M., & Brown, W. S. (2023). Verbal problem-solving in agenesis of the corpus callosum: Analysis using semantic similarity. Neuropsychology, 37(5), 615–620. https://doi.org/10.1037/neu0000894. PMID: 36862453
25. Marco, E. J., Harrell, K. M., Brown, W. S., Hill, S. S., Jeremy, R. J., Kramer, J. H., Sherr, E. H., & Paul, L. K. (2012). Processing speed delays contribute to executive function deficits in individuals with agenesis of the corpus callosum. Journal of the International Neuropsychological Society, 18, 383–392.
26. Paradiso, S., Brown, W. S., Porcerelli, J. H., Tranel, D., Adolphs, R., & Paul, L. K. (2020). Integration between cerebral hemispheres contributes to defense mechanisms. Frontiers in Psychology, 11, 1534. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2020.01534
27. Kaplan, J., Kendrick, S. M., LeFebre, N. M., Brown, W. S., Hart, A., Adolphs, R., & Paul, L. K. (in preparation). The corpus callosum and psychosocial functioning: MMPI-2-RF in callosal agenesis.
28. Mueller, K. O., Marion, S. D., Paul, L. K., & Brown, W. S. (2009). Bimanual motor coordination in agenesis of the corpus callosum. Behavioral Neuroscience, 123, 319–326. https://doi.org/10.1037/a0016868
29. Brown, W. S., Jeeves, M. A., Dietrich, R., & Burnison, D. S. (1999). Bilateral field advantage and evoked potential interhemispheric transmission in commissurotomy and callosal agenesis. Neuropsychologia, 37, 1154–1180.
30. Hines, R. J., Paul, L. K., & Brown, W. S. (2002). Spatial attention in agenesis of the corpus callosum: Shifting attention between visual fields. Neuropsychologia, 40, 1804–1814.
31. Brown, W. S., Bjerke, M. D., & Galbraith, G. C. (1998). Interhemispheric transfer in normals and acallosals: Latency adjusted evoked potential averaging. Cortex, 34, 677–692.
32. Дункова, В. Продължаващо проучване за възможностите и ограниченията на рехабилитационната среда в България за подкрепа на деца със специални потребности, с начало 2020 г.

[1] Генерирана от изкуствен интелект справка показа само няколко (2) резюмета от научни конференции и кратки доклади, касаещи образна диагностика и докладващи редки коморбидности на агенезия на корпус калозум с други мозъчни увреждания, основно в списанието на Българско дружество по невросонология, б.а. Напълно отсъстват проучвания за затрудненията, пред които са изправени хората, живеещи с това увреждане в ежедневното си функциониране, б.а.

[2] Теорията на ума е е способността да разбираме, че другите хора имат свои собствени, често различни от нашите, мисли, вярвания, желания и емоции. Развива се естествено при децата около 4-5-годишна възраст, б.а.

[3] Емоционалната прозодия дава възможност на слушателя да подразбира вътрешното афективно състояние на говорещия, независимо от семантичното съдържание на произнасяната реч, б.р.