Фаби Санчес Фютри е психомоторен терапевт и доцент в университета „Ровира и Виргили” (URV) в Тарагона, Испания. Тя е преподавател на международните магистри в специалността Teràpia Psicomotriu и професор по изкуствата. Фаби Санчес е педагог по бебешки масажи към испанската асоциация за бебешки масажи (AEMI). Запознах се с нея по време на тренинг за личен опит на проф. Бернар Окутюрие и тя се съгласи да отговори на някои въпроси за бебешките масажи и Психомоториката и начините, по които те помагат за подкрепа на детското развитие.
– Г-жо Фютри, през последните пет години съм последовател на метода за подкрепа на детското развитие, превенция и терапия „Психомоторика”. Дълго време бях журналист, работих с медиите, по-късно в живота си открих необходимостта да работя с деца по различен подкрепящ начин и завърших магистратура „Детско-юношеска психология – диагностика и консултиране”. Разкажете ми за вас и за вашата професионална кариера? Какъв човек бяхте, преди да се посветите на психомоторната практика?
– Открих психомоторната практика, докато учих психология. Това не беше първото ми образование; преди това съм учила туризъм и социална интеграция. Когато започнах да уча психология, бях на 25 години и исках да стана психотерапевт, но проф. Кори Кампс Луарадо от университета „Ровира и Виргили”в Тарагона ме запозна с Психомоториката и метода на проф. Бернар Окутюрие и този факт промени живота ми. Бързо станах ентусиазиран последовател на Психомоториката и метода на Окутюрие.
– Вие сте и педагог по бебешки масажи към Испанската асоциация за детски масажи (AEMI). Какво представлява масажът на бебето? Важна интервенция ли е от взаимодействието с него?
– Масажът на AEMI (IAIM е международната асоциация) е техника, създадена от Вимала Маклур (виж карето, б.р.) и е базирана на техниката на масажа при индусите. Педагозите по бебешки масажи организираме курсове, където семействата идват с бебетата си (0-12 месеца), там им показваме как да направят масаж на децата си. В курса не само им демонстрираме техниката, но и говорим за развитието на децата, как да се грижим за тях, какво означава плачът на бебето и т.н.
– Как се става педагог по бебешките масажи?
– За да станете педагог по бебешки масажи IAIM, трябва да направите 32-часов курс и да практикувате с 5 семейства.
Вимала Маклур е основателка на международната асоциация за бебешки масажи по специална техника, която заимства от индусите. Първоначално учи родителите на изкуството на детския масаж от дома си. През 1978 г. по искане на педагози разработва програма за обучение, базирана на масажа, който е научила в Индия, шведски и рефлексологични методи, и йога пози, адаптирани за бебета. Разработва специална програма за бебета с колики, както и курс за родители. През 1977 г. написва първата си книга „Детски масаж: Наръчник за обичащи родители”, а после се ражда и организацията й с нестопанска цел IAIM.
Ето как Вимала описва преживяванията си в Индия, които са я накарали да започне да се занимава с детски масаж:
„През 1973 г., когато бях на 21 години, се озовах в малко сиропиталище в Северна Индия. Беше лято и изключително горещо. Парите ми свършиха бързо; ние едва се хранехме с дарения. По-голямата част от времето ми беше прекарано в задачи за оцеляване – пране на дрехи, извличане на вода от кладенеца, готвене на странни храни върху огън… Малките момичета винаги бяха болни и изискваха много внимание. Беше трудна работа от зори до полунощ и от момента, в който пристигнах, копнеех да се прибера вкъщи. Постепенно се адаптирах към тежките условия на новия си живот. Започнах да обичам децата и да намирам невербални начини за общуване с тях. По-старите момичета ме научиха как да готвя и как да масажирам малките със синапено масло. През последната седмица там се разболях от малария. Когато бях обезумяла от треска, всички жени от квартала дойдоха да се грижат за мен. Те масажираха тялото ми и ми пееха, като се редуваха, докато треската ми отмине. Никога няма да забравя усещането, че ръцете и сърцата им ме докосват. По пътя си към гарата видях млада майка да седи в мръсотията с бебето си на колене и да го масажира докато пее. Докато я наблюдавах, си помислих: Има толкова по-важни неща в живота, отколкото материалното богатство. Майката имаше толкова малко, но все пак можеше да предложи на бебето си този прекрасен подарък от любов и сигурност – подарък, който би му помогнал да го направи състрадателен човек. Помислих си за децата, които познавах там, и колко любящи, топли и игриви бяха въпреки техните така наречени недостатъци. Те се грижеха един за друг и приемаха отговорността без резерви. Може би, мислех си, те могат да бъдат толкова любящи, толкова спокойни и естествени, защото са обичани като деца, като бебета, а бебетата са обичани по този начин в Индия от хиляди години.”
– Г-жо Фютри, как стигнахте от тялото на бебето до Психомоториката?
– Да бъда психомоторен специалист ми помогна да науча повече за развитието на бебетата и да помагам на семействата да разберат по-добре децата си и тяхното поведение.
– Какво е общото между детския масаж и психомоторната практика?
– Факт е, че с бебешкия масаж семействата помагат на бебето да изгради своята концепция за себе си, за своето съществуване. Бебетата са родени само с фрагментирана представа и концепция за своето тяло и опитността от докосването, вземането в ръце, масажирането и т.н. изграждат както тялото, така и представата на детето за собственото му съществуване.
– Вие имате връзка с две от най-важните имена в Психомоториката – Ан Лапиер (съпруга и колега на Андре Лапиер, един от „бащите” на Психомоториката) и Бернар Окутюрие. Каква е разликата между тези двама специалисти и в какво се допълват взаимно?
– Не съм експерт, но знам, че Андре Лапиер и Бернар Окутюрие са започнали да работят и да мислят за психомоториката заедно; те имат написани няколко общи книги. Но след това са решили да продължат поотделно, защото са се разминали в мисленето си за метода и неговите цели. Окутюрие създава метод, който включва специфични материали (Фаби Санчес има предвид психомоторните модули, б.р.). Това, което знам за метода на Лапиер, е, че не всички материали от използваните при Окутюрие са налични и че работата им е свързана повече с контакт тяло в тяло. Но, повтарям, не съм експерт.
– Какво се промени в живота ви, след като специализирахте и станахте психомоторен терапевт?
– За мен най-важна е концепцията за начина, по който през психомоторния подход се гледа и се мисли за децата. След изучаване на Психомоторика можете да разчетете какво ви казва тялото на детето и начинът, по който се движи и играе. А това е най-ценното, когато трябва да му помогнете да преодолее някаква трудност в живота си.
– Какво е обучението за терапевти в Испания?
-Има училище в Билбао (PEI-IEP), което е единственото към Ecole International Aucouturier („Международно училище Окутюрие”), освен това в някои университети можете да изучавате магистърска степен, която ви дава възможност да станете психомоторен терапевт. Аз работя в университета „Ровира и Виргили” в Тарагона и там предлагаме такова обучение.
– Каква е терапевтичната обстановка в Испания? Къде се практикува, с какви групи деца, при какви проблеми се прилага психомоторният метод?
– Работим с всички деца, чиито проблеми (емоционални, когнитивни или биологични) се изразяват чрез техните тела или са в техните тела.
– Какъв е ефектът от работата ви?
– Ние работим с тялото и неговото изражение. Знаем, че мускулният тонус е пряко свързан с емоциите и знаем, че емоциите и познанието са свързани. Знаем също така, че децата под 8-годишна възраст функционират в единство, в което тялото, емоциите и познанието влияят един на друг. Така, преминавайки през тялото и неговата спонтанност, можем да достигнем емоционална и когнитивна еволюция.
– Как информирате родителите за естеството на метода?
– Опитваме се да обясним как работим, но невинаги семействата са отворени да разберат, че можем да помогнем на детето им чрез игра и спонтанно движение.
– Познавате ли ситуацията в Източна Европа? Има ли разлики в нуждите в сферата на Психомоториката и какви са те?
– Съжалявам, не съм запозната със ситуацията в Източна Европа, но не вярвам да има разлика в нуждите на децата. Навсякъде по света те са едни и същи и са приемане, разбиране и подкрепа. А защо това да не се случва през тялото и психомоторността?
Няма коментари