За развитието на социално-емоционалните компетенции
През 2010 година професор Сузане Амфт, ръководител на Института за поведение, социално-емоционално и психомоторно развитие в Цюрих, Швейцария, си поставя за цел да проучи как заниманията с Психомоторика подпомагат развитието на социално-емоционалните компетенции като предпоставка за успешно учене в училище. Причината да предприеме проучването е, че тя и нейният екип осъзнават, че днешните деца имат все по-често поведенчески затруднения и емоционални проблеми и че е наложително специалистите да залагат все повече на превантивна работа в обичайната им всекидневна среда.
През есента на 2010 година професор Амфт изследва социално-емоционалните компетентности на общо 46 деца, които са посещавали психомоторни занимания в продължение на шест месеца. През пролетта на 2011 година тя прави повторни изследвания на същите деца след още 6 месеца или 20 часа занимания по Психомоторика.
Тестът, които проф. Амфт използва, е Intelligence and Development Scales (IDS-SEK) на Гроб, Майер и Хагман фон Аркс (2009). Тя изследва социално-емоционалната компетентност на базата на четири критерия от теста: "разпознаване на емоциите", "регулиране на емоциите", "разбиране на социалните ситуации" и "действаща социална компетентност". Проф. Амфт допълва този тест чрез тестиране на учителите на децата с популярния инструмент Strength and Difficulties Questionnaire (SDQ) на Гудман (1999).
Резултатите от проучванията показват, че социалните и емоционалните компетенции на децата, посещавали Психомоторика, се подобряват значително, независимо от тяхната възраст, вида на училището, което посещават, вида на развлекателните дейности, причините за ходене на психомоторни занимания. Тези резултати се потвърждават и чрез изследването на учителите за социално-емоционалното поведение на същите деца в училищния контекст.
По-подробна информация за проучването: тук!
В помощ за усвояване на писането при децата
Екип от румънски психолози от два университета решава да направи проучване за връзката между пространствената ориентация и усвояването на графичните изображения (писането) при децата. Те стъпват на разбирането, че преди да се научи, че "Р" се пише с чертичка надолу, а "Б" – с чертичка нагоре, детето трябва да осъзнае какво е то самото да е обърнато надолу и какво - нагоре. Насочеността трябва да стане част от схемата на тялото, преди всяко дете да може да направи реална оценка за насочеността на буквите, числата и думите (Capon, 1975). Много учени са установили, че перцептивно-моторните структури и разбирането на пространствените концепции са важни при усвояване на писането (Kambas, Fatouros, Christoforidis, Venetsanou, Papageorgiou, Giannakidou, Aggeloussis, 2010; Marr, Windsor, Cermak, 2001; Sortor & Kupl, 2003).
Проучването е направено с 34 деца на възраст между 51 и 72 месеца ± 3 месеца. Децата са разделени в две групи (експериментална и контролна група). Целта е да се идентифицират възможните взаимовръзки между графичното изобразяване и пространствеността, които ще позволят на екипа да се ангажира със създаване и прилагане на психомоторна програма за развитие на децата в предучилищна възраст.
Използван е графичен тест, тест за посока и Goodenough test (Coaşan, 2003). С графичния тест и теста за посока се оценяват способностите за възприемане на пространството по отношение на дясно - ляво, напред - назад, хоризонтално - вертикално и способността да се съотнася брой към количество и обратното. За да се определи понятието схема на тялото и страничност, тестовете са приложени върху дясната ръка и върху лявата ръка.
Резултатите потвърждават значението на Психомоториката за последващото моторно развитие на детето. Учените стигат до извода, че занимания в посока на развитие на перцептивно-моторните структури могат да допринесат за формирането на горната част от схемата на тялото. (Защо е важна схемата на тялото виж тук.)
За формиране на когнитивната структура „възприятие”
Когнитивната структура „възприятие” е едно от основните достижения на децата вследствие на развитие на основните умения за движение в ранна детска възраст. Възприятието представлява процес на обработка на сетивната информация и по своята същност е репрезентация на обектите и явленията в съзнанието на човека, когато те непосредствено въздействат върху сетивните му органи.
Проучване, проведено в Белгия, изследва корелацията (взаимната връзка) на основните умения за движение и уменията за възприятие на тези движения. Използвани са два инструмента. Първият е Test of Gross Motor Development (TGMD), разработен от Улрих, който оценява основните умения за движение на деца на възраст 3-10 години (Ulrich, 1985). Вторият инструмент е батерия за оценка на движението за деца - Movement Assessment Battery for Children (M-ABC), разработен от Хендерсън и Съджън и предназначен да оцени перцептивните двигателни умения при деца на възраст от 4 до 12 години (Henderson and Sugden, 1992).
В изследването са ангажирани общо 40 деца от предучилищна възраст от 5 до 7 години. Всички деца са били тествани три пъти за период от 3 последователни години, веднъж годишно, от януари до февруари.
Изследването потвърждава хипотезата на изследователите, че основните умения за движение и възприемане на моторните умения са свързани едно с друго. Корелацията е статистически значима (5%). Изглежда, че възприемането на моторните умения е силно зависимо от възможностите за практикуване, качествени занимания и насърчаване на движението при децата. Потвърждава се мнението на учените, че основните умения за движение не се появяват от само себе си, а са резултат от много фактори, които оказват влияние върху развитието на детето.
Изводите на изследователите са в подкрепа на твърденията на някои автори, че перцептивните двигателни умения не се развиват просто в резултат на възрастта и трябва да бъдат практикувани (Haywood & Getchell, 2001; Payne & Isaacs, 2002). На малките деца трябва да се създаде широка база от моторни преживявания, за да се развият правилно перцепциите за движение. Един от основните приноси на Психомоториката е именно в тази посока.
Няма коментари