Регистрирането на действията на другите и разбирането на мислите на другите са две различни неща. Второто стои в основата на психичния конструкт „теория на ума“, а добре развитата теория на ума – в основата на възможностите за съпричастност (емпатия) и за ориентация в социални ситуации.

Теорията на ума е когнитивна способност, при която децата се научават да възприемат различната гледна точка на другия. Първите, които въвеждат термина „теория на ума“, са изследователите Премак и Уудърф, които го използват, за да опишат способността да се разпознават мисли, чувства, идеи, намерения на другите хора, както и да се предвижда тяхното поведение. 

Теорията на ума има няколко различни етапа.

Първият етап

е умението да се споделя внимание, което в края на първата година от развитието си децата би трябвало да владеят успешно.

Вторият етап

е разграничаването на психичното от физичното. Какво означава това? Да можем да разберем, че съществува нематериален субстрат – например нужди, емоции и други психични състояния у хората. Това е труден етап и изисква минимална възраст 3,6-4,7 години.

Тестът, с който може да се провери има ли разбиране за тази разлика, е следният:

Задача с куче

Попитайте детето: „Един човек има куче, а друг човек мисли за куче. Кой от двамата може да погали кучето?“

В тази възраст се очаква децата да започнат да осъзнават, че може да се мисли за един обект дори когато той не присъства физически. Други индикатори за достигането на този етап при децата са думи като: знам, помня, мисля.

Когато физичното от психичното се разграничават, се приема, че децата могат да разберат погрешни вярвания от първи ред. Как да проверим  дали децата разбират такива вярвания?

Задача с куклите Ани и Сали

Ани и Сали са две кукли. На детето се казва, че тези кукли си играят с топка/телефон/играчка. Докато играят, те скриват онова, с което играят, в един шкаф. Ани излиза до тоалетна, а през това време Сали премества играчката в друго скривалище.

Въпрос към детето: Когато Ани се върне и иска да вземе играчката, къде ще я потърси?

Верният отговор, че Ани ще потърси играчката в шкафа, където последно знае, че двете със Сали са я скрили, е индикация за добре развита теория на ума на детето в тази възраст.

Съществуват редица научни доказателства, че има взаимовръзка между представянето на задачата с Ани и Сали и реалните социални взаимоотношения.

Децата осъзнават, че обектите и събитията могат да се представят погрешно в съзнанието и че психиката активно участва в интерпретацията на реалността.

Осъзнаването на чуждата гледна точка и на психичното помага да се достигне до причините за емоциите, до това да се разчита значението на погледа, да се схваща лъжа и измама, както и метафора, сарказъм, шега и ирония.

Следващ етап от развитието на теорията на ума е разбирането на погрешни вярвания от втори ред, т.е. допускането, че един човек си мисли за това, което си мисли друг човек.  Това разбиране нормативно се овладява на 6-годишна възраст – между 5 и 7 г., според Франческа Хапе, създател на теста „Странни истории“ за проверка на теорията на ума, която твърди, че за да се случи това, детето трябва да има представи за реалността, но и да може да има метапредстави – т.е. представи отвъд реалността. Ако няма такива, се стига до социален недостатък (1).

А ето и една задача за проверка на погрешни вярвания от втори ред (2):

Задача за Джон и Мери

Показват се фигури на момче и момиче – Джон и Мери – и се разказва историята, докато фигурите се движат. Историята е следната:

Това е Мери, а това е Джон. Днес те са в парка. Тук има камион за сладолед. Джон иска да купи сладолед, но е забравил парите си вкъщи. Той трябва първо да си отиде у дома, да си вземе парите и тогава ще може да купи сладолед. Продавачът на сладолед казва на Джон: „Не се тревожи, Джон, ще бъда в парка цял ден. Така че може да отидеш да вземеш пари и да се върнеш за сладолед. Аз ще бъда тук.” И така, Джон тръгва към дома си.

След като Джон си тръгва обаче, продавачът на сладолед променя мнението си. Той решава, че няма да стои в парка цял следобед, а ще отиде да продава сладолед до църквата. Продавачът на сладолед казва на Мери: „Няма да стоя в парка повече, а ще отида до църквата.“

• Въпрос 1 за проверка на разбирането (задава се въпрос, с който се проверява разбирането дотук): Джон чул ли е това, което продавачът на сладолед е казал на Мери?
• Следобед Мери се прибира вкъщи, а продавачът на сладолед се премества до църквата. Но по пътя си той среща Джон и му казва: „Промених мнението си, няма да бъда в парка, а ще отида да продавам сладолед до църквата следобед.” И продавачът на сладолед поема към църквата.
• Въпрос 2 за проверка на разбирането: Мери чула ли е това, което продавачът на сладолед е казал на Джон?
• Следобед Мери отива в дома на Джон и почуква на вратата. Майката на Джон отваря вратата и казва: „Съжалявам, Мери, Джон излезе. Той отиде да купи сладолед.”
• Въпрос за проверка на допускане: Къде си мисли Мери, че Джон е отишъл да купи сладолед?
• Уточняващ въпрос: Защо Мери мисли така?
• Въпрос за разбиране на реалността: Къде Джон ще отиде, за да си купи сладолед?
• Въпрос за памет: Къде беше камионът за сладолед в началото?

Стандартизиран световен инструмент за оценка на разбирането доколко едно дете има разбиране за социалния свят, степента, до която може да отгатне чувствата и мислите на другите, е тест за оценка на теория на ума – The ToM Test. В него присъства

Задача за бонбоните

Показва се опаковка (кутийката на позната марка бонбони) и на детето се задава въпрос: „Какво има вътре?“ Детето вероятно ще каже, че има бонбони. После му се показва, че вътре има моливи и се пита пак какво има вътре. А след това се задава и въпросът: „Ако сега дойде някой и го питаме какво има в кутията, какво ще каже той?“

Трябва да се има предвид, че теорията на ума децата достигат в различна възраст според индивидуалността и личното си развитие, но се очаква децата с типично развитие да имат способността да „четат с ума“  т.е. да разбират какво значи това, което другият прави, и какво значи това за него.  Дефицити в теорията на ума могат да имат деца от аутистичния спектър, хиперактивни деца и деца с дефицит на вниманието, както и такива с фетален алкохолен синдром, чуплива Х-хромозома, шизофрения и др.

Бележки:

1. Happe, Fr., An Advancet Test of Theory of Mind: Understanding of Story Characters Thoughts and Feelings by Able Autistic, Mentally Handicapped, and Normal Children and Adults, Journal of Autism and Developmental Disorders, Vol. 24, No 2, 1994.
2. Задачата е взета от Атанасова, А. „Диагностика и оценка на разстройства от аутистичния спектър“, С. 2018.