Всеки ден психомоторните терапевти променят здравния пейзаж във вички възрасти – от недоносени до стари хора.
Преди 30 години, с диплома за психомоторен терапевт в ръка, Северин Бекире започва своя път с ясното съзнание, че иска да се специализира в работата с деца с атипично развитие. Тя се интересува особено от обучителните затруднения в педиатричното отделение, към което се присъединява. Започва да разработва принципи за ранна диагностика и координирани грижи, които по-късно ще се превърнат в еталон във Франция.
Започва от недоносените бебета и специализира психомоторна работа в грижите за тях. Нейното предизвикателство е да даде възможност на децата да овладеят телата си, за да постигнат с времето по-голяма автономност във всички аспекти на живота си. Работи по ранното откриване на нарушения в развитието и невроразвитието, включително при надарени деца (темата на нейната дисертация), а също така подкрепя родители.
Психомоторният терапевт е специалист по психомоторно развитие. Целта му е да постигне баланс между тялото и ума, за да помогне на пациентите да разбират по-добре заобикалящата ги среда, да се движат по-лесно, да управляват емоциите си и да ги изразяват пред другите. Произхождаща от областта на детството, професията на психомоторния терапевт непрекъснато се е развивала. Сега тя се намесва във всички възрасти от живота, от недоносени бебета до възрастни хора, и при различни разстройства и патологии.
–––––––––-
Нови подходи в неонатологията
Тъй като недоносените бебета се раждат в свят, с който все още не са готови да се сблъскат, психомоторните терапевти са там, за да стимулират тяхното развитие и да им помогнат да установят качествена връзка с околната среда. Родени преди всичките им органи да са успели да развият функционалността, необходима за адаптиране към живота извън утробата, недоносените бебета страдат от множество незрялости: мозъчна, сърдечно-съдова, белодробна, имунна, храносмилателна и сензорна. Тези незрялости могат да повлияят негативно на цялата им траектория на развитие и на връзката им със света. Тези бебета прекарват седмици и месеци от живота си в медицински отделения, характеризиращи се с шум, многократни събуждания и понякога болезнени процедури. Това ежедневие, което би било различно ако бебетата са се родили в термин, променя трайно начина, по който се развива мозъка им.
––––––––––
В 20-годишния си клиничен опит като психомоторен терапевт в неонатология, Северин Бекие насочва недоносените бебета в развиващите се двигателни умения. По време на сесиите, след психомоторна оценка, тя предлага на бебето тактилни, кинестетични, обонятелни, зрителни и слухови взаимодействия, съобразени с развитието на неговите емоции, мускулен тонус, както и по отношение на връзката родител-дете. Тя се фокусира силно върху постуралната ориентация, защото добре позиционираното бебе е бебе, готово да взаимодейства с околната среда.
Северин работи и с родители, защото преждевременната загуба на бременност, продължителната раздяла и тревожността за бъдещето могат да нарушат първоначалните им взаимодействия с бебето. Северин ги насочва в откриването на бебето си: как да говорят с него, да го държат и да му предоставят грижи, без никога да го заместват. Като ги придружава в откриването на бебето им, тя им помага да открият родителството. Тази подкрепа прави психомоторната терапия в неонатологията уникална.
Северин насочва и здравните специалисти в предоставянето на грижи за бебета и подкрепя разработването на грижи за бебета, за които сега е известно, че насърчават по-доброто по-късно развитие. Тя работи в сътрудничество с мултидисциплинарни екипи, обикновено съставени от педиатри, медицински сестри, физиотерапевти, психолози, възпитатели в ранна детска възраст, логопеди, социални работници и други.
Занимава я това как може да се подобри позиционирането на недоносените бебета върху родителите им по време на контакт кожа до кожа и демонстрира ползите от позицията „Поддържана дорзална флексия“ за бебето, майката и връзката майка-дете. Тази иновативна техника на носене скоро може да замени вертикалното позициониране, често използвано във Франция, и има шансове да превърне в международен стандарт.
Северин преподава в ISRP, подготвяйки бъдещи психомоторни терапевти за работа с малки деца. Тя също така допринася за продължаващото професионално развитие на психомоторни терапевти и други здравни специалисти.
––––––
Нов подход към академичния неуспех
Когато Северин Бекие започва кариерата си като психомоторен терапевт, обучителните затруднения са малко известни, а мрежите за подкрепа на практика не съществуват. Деца с увреждания или такива, изпитващи академични затруднения, са почти систематично изключвани от общообразователното образование.
Постепенно знанията се развиват, манталитетът еволюира, а речникът става по-прецизен. Сега говорим за обучителни разстройства, които се оказват невроразвитийни разстройства, пречещи или възпрепятстващи иначе интелигентните деца, без психологически, социални или културни затруднения, да се научат да четат (дислексия), да пишат (дисграфия), да овладяват движенията си (диспраксия или разстройство на координацията на развитието) или дори да се концентрират нормално (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или ADHD).
Преди това изключвани, тези деца сега почти винаги са настанени в общообразователни училища, освен в случаите на много тежки увреждания. Психомоторният терапевт вече е признат за ключов играч в грижите за тях: от 2014 г. насам участието му се препоръчва от HAS (Френски национален орган за здравеопазване).
Ролята на психомоторния терапевт в справянето с обучителните трудности
Дълго време Северин преглежда тези страдащи деца, често попадащи в порочен кръг: лоши оценки, порицания, обезценяване, изключване… Днес, статистически, има поне две до три такива на клас. След психомоторна оценка, Северин разработва подходящ терапевтичен план. По време на сесиите тя използва стратегии за перцептивно-моторна стимулация, за да подпомогне академичното обучение на детето, както и неговото когнитивно, социално и емоционално развитие. Тя му предоставя инструменти за организиране на знанията му, регулиране на емоциите му и упражняване на контрол над поведението му, за да му помогне да развие механизмите за контрол, които му липсват.
Детето има ли проблеми със структурирането на действие във времето? Възможно е просто да не може да визуализира течението на времето. След това Северин използва таймер, за да му помогне да визуализира определеното време, и докато на таймера има червена зона, детето трябва да продължи дейността си.
Психомоторният терапевт си гарантира, че детето физически интегрира предложените стратегии, като създава игрови сесии, които са приятни, а не ограничаващи. Тя включва родителите в този процес, за да могат те да повторят някои от упражненията и дейностите, представени по време на сесиите, у дома.
Мултидисциплинарна подкрепа за деца с ADHD
Северин работи ежедневно като част от мултидисциплинарен екип. Редом с нея са лекарят, който предписва лечението (било то общопрактикуващ лекар, педиатър или детски невролог), детски психиатър, психиатър, психолог или невропсихолог, логопед и понякога дори физиотерапевт, когато са налице двигателни нарушения. Този координиран подход предоставя цялостен поглед върху това как функционира детето. Друг ключов партньор е училището, тъй като учителите сега искат да разберат по-добре нуждите на детето, за да му предоставят по-ефективна подкрепа, когато обичайните методи на преподаване не са подходящи за него. „С този подход постигаме 50 % подобрение на третата седмица“, твърди Северин.
Кратка визитка на Северин Бекие:
Професионален опит: Северин работи в клиничната практика и изследователската дейност в ARDP, Асоциацията за психомоторни изследвания и разработки. Едновременно с управлението на практиката, изследванията, преподаването и студентското наставничество, тя редовно консултира като експерт в рамките на работните групи на HAS (Френски национален орган по здравеопазване). Тя преподава в ISRP (Институт за психомоторна рехабилитация) от 20 години.
Квалификации: Северин притежава държавна диплома за психомоторна терапия, две университетски дипломи по невропсихология, двойна диплома за експерт по психомоторика: международен магистър по психомоторна терапия*от ISRP) и доктор в областта на специфичното и адаптирано образование („Образование, кариерно обучение и етика“) в UCO в Анже, в партньорство с докторантура по образование в Университета в Шербрук, Квебек. Темата на докторантурата й е „Училищни и извънучилищни въздействия на психомоторната терапия върху практическите и графичните затруднения при надарени деца между 6 и 10 години“
*Международната магистърска степен по психомоторни умения (MIP) е степен, присъждана съвместно от ISRP и Университета на Мурсия (Испания).
Няма коментари