Речник
А
Афективност
Двигателна дейност, натоварена с чувства и емоции. Позитивните или негативните чувства и емоции, преживявани с натрупването на двигателен опит и научаване, които се интегрират в този опит и в това научаване и ги оцветяват с експресивност.
В
Възпитателна психомоторна практика
Насърчава психомоторната експресивност и символично-представителните способности на децата. Благоприятства развитието на мускулния тонус и емоционалното съзнание; работи за придобиването на способности за операционално мислене.
Д
Децентрация
Децентрацията е възможността на детето да се дистанцира от своята сензо-моторна и емоционална връзка с пространството, предметите и хората. Психомоторната експресивност вече не е първостепенна и доминираща. Символичната игра губи своето значение в полза на други символични начини на изразяване като езика, рисуването и евентуално писането. Чрез децентрираното мислене децата виждат, че възприятията на другите могат да са различни от техните. Способността за децентрация нормално се придобива към 7-8 години.
Л
Латерализация
Латерализация наричаме функционалното доминиране, което се простира върху двойните органи на нашето тяло: очи, ръце, крака и даже уши, по време на спонтанните им или направлявани действия. Латерализацията е процес, който организира тази асиметрия, водеща до избор на едната страна пред другата. Тази диференциация се определя между 3- и 6-7-годишна възраст. Понякога трябва да се изчака до 8-10-годишна възраст, преди тя ясно да се фиксира.
Латентен период
Това е един от стадиите (четвърти поред) в теорията на Зигмунд Фройд за психосексуалното развитие на детето, който обхваща възрастта от 6-7 години до началото на пубертета (12-13 години). В този стадий либидото на децата е потиснато и те се фокусират върху изграждането на взаимоотношения с другите и развиването на интереси и хобита. Това е времето за изследвания – интелектуални занимания и комуникации и взаимодействие с останалите. Този стадий е много важен за развитието на социалните умения и изграждането на увереност.
Н
Неврологично съзряване
Неврологичното съзряване е свързано с процесите на миелинизация, които позволяват провеждането на нервните импулси. При раждането количеството на невроните е приблизително 14 милиарда, като те не се подновяват. Синапсите са тези, които свързват невроните помежду им, а междуневронните връзки се развиват под влиянието на действието на външната среда. Колкото повече детето получава стимули, когато е съвсем малко, толкова повече се благоприятства развитието на потенциалните му възможности.
Невербален „разговор” майка - дете
Ранен опит на хармония и реципрочност, в резултат на който детето развива способност за приятна игра, съвместно внимание и редуване - всички основни прекурсори на речта. Отговорите на майката играят важна роля в развитието на детето.
О
Образ на тялото
Емоционалната представа, която имаме за себе си. Образът на тялото възниква в резултат от синтеза на емоционалните преживявания, възникнали в контакта с други хора (обикновено майка-дете). Образът на тялото се отнася към въображаемото, той може да е адекватен на телесната схема или независим от нея.
Операционално мислене
Появява се около 7-годишна възраст след загуба на слятостта, на тясната връзка на детето с предметите, пространството, хората и води до това детето да може да оперира с логически отношения и относителни понятия.
П
Психомоторна рехабилитация
Концентрира се върху затрудненията на детето на двигателно ниво, използва връзката с научаването и цели по-скоро тялото в двигателния му и сензорен аспект. Рехабилитацията се съсредоточава и върху възстановяването на психичния баланс, както и върху биологичното, психологическото, социалното и духовното благосъстояние.
Психомоторна експресивност
Това е начинът, по който несъзнателното тяло се проявява чрез движение. Психомоторната експресивност е начинът на детето да покаже преживяванията си чрез всички вариации на тонуса и емоциите си. Връзката на детето с пространството, обектите и хората се създава върху една постоянна тонико-емоционална основа.
Психо-телесна възприемчивост
Психо-телесната възприемчивост се определя като готовността на психическо и телесно ниво да посрещнеш другия. В Психомоториката се имат предвид възприемчивостта и неутралността на психомоторния специалист с цел установяване на добра рамка и подкрепящи взаимоотношения. Психо-телесната възприемчивост помага за по-доброто разбиране на детето.
Постоянство на обекта
Изключително важното изграждане на представата за постоянство на обекта (детето търси играчка или предмет, които са изчезнали от погледа му) започва към 9-ия месец и се осъществява на няколко етапа. Последната фаза е между 18 и 24 месеца, когато детето достига до представата за невидимите премествания на обекта. С използването на постоянството на обекта детето започва да развива нови пространствени връзки между обектите (отпред, отзад, под, над и т.н.).
Р
Разпознаването на образа в огледало
Разпознаването на образа на тялото в огледалото е етап на излизане от периода на слятост с майката (симбиотичната връзка), на разграничаване между Аз и не-Аз. Това е и етап на завоюване на цялостния обект и на постоянния обект. В действителност зрителният образ на собственото тяло, разпознат от детето, е образът на телесната реалност, но и символичен образ, защото този образ, който детето вижда в огледалото, е едновременно тялото му, но и не е тялото му.
Релационно поведение
Релационното поведение показва начина, по който детето се свързва с хора или неща от заобикалящия го свят.
С
Схема на тялото
Представата за тялото и неговата моторика. Усещане за телесна идентичност. Изгражда се чрез опит - движение и баланс. Телесната схема е една и съща за всички хора на еднаква възраст. Тя е опората, върху която се изгражда образът на тялото.
Символно мислене
Способността за символно мислене е способността за предаване на значения на предмети (пръчката е конче, кубчето - печка, и др.). Това опериране със знаковата представност на обектите дава по-големи възможности при изграждането на картината на света.
Т
Терапевтичната психомоторна практика
Насочена е към разгадаване на смисъла на симптома в психичния свят на детето и към неговото преодоляване. Тя използва усещанията на тялото и физическите дейности като крайъгълни камъни на своя подход. При психомоторната терапия интервенцията е насочена главно върху структуриране на образа на тялото, разпознаването на себе си, представляващи основата на всяка символична активност на детето и на всяко общуване.
Тонико-емоционален диалог
Това е комуникативната компетентност, която се установява между майката и детето от първия ден на живота. Междуличностният диалог се осъществява чрез телесни, моторни и емоционални знаци. Проявява се чрез чрез хипертонус /напрежение/ и хипотонус /успокояване/ като израз на емоционалните нужди. Правилната структура на тонико-емоционалния диалог формира основата за последващия начин на вербална и невербална комуникация и е в основата на изграждането на идентичността.
Тонико-емоционален резонанс
Отнася се до минималните трансформации, които се появяват при възрастния на нивото на тялото (тонуса) и емоциите (афекта) във взаимодействието с детето, както и до способността на възрастния да е емпатичен към детето. Резонансът обикновено е реципрочен и участва в отношенията на пренос, които се развиват между тях. Обучението на психомоторните терапевти се фокусира главно върху слушането и самоосъзнаването, за да бъдат предотвратени възможно най-много появяващи се проекции.
Ф
Фантазия на действие
"Фантазията на действието" е въображаемата продукция на детето и се изразява във всяка детска игра "наужким”. Тя позволява да бъде разбран дълбокият смисъл на игрите на детето. „Фантазията на действие" помага на децата да се справят с безпокойството, с неизбежния стрес, със страха от загубата на майката и др.
