Психомоторика и социализация

Разбиране за границите – личните и на околните

Соня иска да се присъедини към Петър, който строи космически кораб. Тя го наблюдава няколко минути, след което се приближава и предлага помощта си. Петър й казва: „Не можеш да играеш! В чужда къща без позволение тук не се влиза.” Соня е разстроена, но бързо научава, че ако самата тя започне да строи къща и не иска никой да й помага или да й пречи, правилото ще я запази и тя ще може да изиграе фантазията си необезпокоявана. Тя ще може също да каже "Не".

Двете деца научават важния урок за неприкосновеността на границите – собствените и тези на другия. Стъпка по стъпка децата се научават да чакат и да уважават правото на друго дете на онова, което то може да желае. Те започват да се уважават взаимно чрез свободната игра.

Адаптация към средата

„Линда иска да се присъедини към Барбара, Нанси и Бил, които си играят с животни и кубчета. Тя ги наблюдава около минута, след което се приближава, сяда до Барбара и започва да си играе с животните. Барбара се обръща към нея и казва:
- Не можеш да играеш!
- Защо да не мога? - отвръща Линда. - И аз мога да си взема животни.

- Не можеш – безцеремонно казва Барбара. - Днес не те харесваме.
Когато Бил протестира в защита на Линда, Нанси се присъединява към атаката:
- Днес я мразим."

Примерът е заимстван от Children's entry behavior на Putaliaz, M., Wasserman, A. (1990). Той е даден от изследователите като детско поведение, което може ясно да покаже какви са социалните умения на подрастващите. Децата усещат опасността от това някой да им каже - или пък да им покаже, че не ги иска и затова са безкрайно внимателни, когато са на път да се присъединят към някоя група.

Какво би могло да се случи в горната ситуация в залата по Психомоторика?

Възрастният веднага ще се намеси с повтаряне на двете основни правила в залата: „Тук питаме „Може ли?“, ако искаме да играем с някого, и играем, без да се обиждаме.“ Децата ще седнат в кръг, всеки ще подаде ръка на всеки и заедно ще кажат „Извинявай“. След това играта може да продължи, а децата ще имат възможност да опитат друга стратегия и да експериментират друго поведение.


Линда вече няма да е Линда, а ще е пантера, която няма никакъв проблем да тича, ръмжи и подскача с други „животни“. Барбара, Нанси и Бил може би ще се заинтригуват от символичната игра на Линда и се чувстват предизвикани да измислят свои роли на животни. Накрая в джунглата ще се напълни с горили, тигри и леопарди, които играят заедно.

Така през един символичен и въображаем свят децата биха успели да преодолеят срама си и враждебността си. Дори най-свитите и срамежливи деца успяват да влязат във взаимодействие с връстниците си, ако това се случи по  начин, по който те самите си избират, за да се чувстват сигурни и защитени.

Умения за безконфликтно поведение

Иван често се гневи и избухва. Удрянето и блъскането на децата са единственият начин, по който той умее да влиза в комуникация с тях. В залата по Психомоторика Иван чува: „Ти, изглежда, си ядосан. Това те кара да блъскаш и да удряш другите, само че тук играем, без да се удряме, и ако искаме нещо, питаме: „Може ли?“ Ако се ударим, без да искаме, казваме: „Извинявай.“ Ако искаме да блъскаме, не е забранено да блъскаме модулите.

Постепенно Иван ще тръгне да търси алтернативни начини за комуникация със своите връстници и не след дълго ще намери такива, които не са свързани с удряне на другите.

Гневът не е израз на лош характер или на липса на възпитание, а показва, че детето не знае по какъв друг начин да комуникира или че е тревожно.

Когато става дума за смисъла на агресията, трябва да я разглеждаме като повик за общуване и като желание от страна на детето да бъде чуто.  „В стратегията за преобръщане на агресивността терапевтът се въвлича винаги в динамиката на агресивността на детето и я трансформира в социализирана продукция, в която детето е напълно разпознато.” (Банова, 2003)

И още един пример от залата:

Калин влиза в ролята на нинджа всеки път в залата по Психомоторика. А основната задача на нинджите е да се бият с лошите. Така през ролята Калин се опитва да оправдава всеки път агресивността си към другите. Той съзира „дракон” у възрастния или у някое друго дете и се впуска в защитна битка. Това, което в такава ситуация казва психомоторният специалист, е: „О, в играта Калин е нинджа и може да бие дракона, но в действителност тук ние не се бием едни други. Я погледни ей там, зад онзи модул, там може да се е скрил този опасен дракон.”

Калин ще бъде поканен да продължи въображаемата си игра, но без да наранява другите и като се съобрази с правилата за ненасилие.

to top button