Психомоторика и социализация

Разбиране за границите – личните и на околните

Соня иска да се присъедини към Петър, който строи космически кораб. Тя го наблюдава няколко минути, след което се приближава и предлага помощта си. Петър й казва: „Не можеш да играеш! В чужда къща без позволение не влизаме.” Соня е разстроена, но с помощта на възрастния бързо ще се ориентира дали иска да изрази гнева си като събори цялата останала зала или има нужда да построи и притежава свое собствено сигурно място - къща. 

Двете деца научават важния урок за неприкосновеността на границите – собствените и тези на другия. Стъпка по стъпка децата се научават да чакат и да уважават правото на друго дете на онова, което то може да желае. Те започват да се уважават взаимно чрез свободната игра. В същото време им е позволено (не забранено) да изразят негативните си чувства, породени от фрустрацията да ти кажат "Не!"

Адаптация към средата

„Линда иска да се присъедини към Барбара, Нанси и Бил, които си играят с животни и кубчета. Тя ги наблюдава около минута, след което се приближава, сяда до Барбара и започва да си играе с животните. Барбара се обръща към нея и казва:
- Не можеш да играеш!
- Защо да не мога? - отвръща Линда. - И аз мога да си взема животни.

- Не можеш – безцеремонно казва Барбара. - Днес не те харесваме.
Когато Бил протестира в защита на Линда, Нанси се присъединява към атаката:
- Днес я мразим."

Примерът е заимстван от Children's entry behavior на Putaliaz, M., Wasserman, A. (1990). Той е даден от изследователите като детско поведение, което може ясно да покаже какви са социалните умения на подрастващите.

Какво би могло да се случи в горната ситуация в залата по Психомоторика?

Възрастният веднага ще се намеси, но не с повтаряне на правилата и със забрани, а с игрово предложение. Той ще се превърне бързо-бързо в грозна бабичка и ще отиде да иска да играе с животните. Ще каже "Баба е тук и иска животните ви". Това ще накара децата да пренасочат агресията си към бабата и в същото време ще обедини децата срещу общ враг.

 

Така през един символичен и въображаем ролеви свят децата биха успели да преодолеят срама си и враждебността си. Дори най-свитите и срамежливи деца успяват да влязат във взаимодействие с връстниците си, ако това се случи по подкрепящ он възрастите начин, най-добре игрови.

Умения за безконфликтно поведение

Иван често се гневи и избухва. Удрянето и блъскането на децата са единственият начин, по който той умее да влиза в комуникация с тях. В залата по Психомоторика получава игриво ролево предложение: „О, ти искаш да се лиеш с някой силен като теб ли?" , последвано от размахан срещу него "меч"  (мек макарон за плуване) от терапевта. Боят може да продължи, но вече на игра и без да е придружен от мъмрене, наказания и потискане на чувствта на детето.

Постепенно, след като разбере, че възрастния го разбира, Иван ще тръгне да търси алтернативни начини за комуникация със своите връстници и не след дълго ще намери такива, които не са свързани с удряне на другите.

Гневът не е израз на лош характер или на липса на възпитание, а показва, че детето не знае по какъв друг начин да комуникира или че е тревожно.

Когато става дума за смисъла на агресията, трябва да я разглеждаме като повик за общуване и като желание от страна на детето да бъде чуто и забелязано.

И още един пример от залата:

Калин влиза в ролята на нинджа всеки път в залата по Психомоторика. А основната задача на нинджите е да се бият с лошите. Така през ролята Калин се опитва да изразява огромната си жизнена енергия и агресивните си чувства. Той съзира „дракон” у възрастния или у някое друго дете и се впуска в защитна битка. Това, което единствено е нужно да направи в тази ситуация, е да попита другите искат ли да участват в неговата игра.

Калин е поканен така да продължи въображаемата си игра, но  като се съобрази с правилото да попита за съгласие преди да играе. 

to top button