Психомоторика и овладяване на емоциите

Междучасие в детската градина. Няколко момчета тичат по тревата. Реджи се спъва, ожулва си коляното и започва да плаче, но другите момчета продължават да тичат - с изключение на Роджър, който спира. Реджи още хлипа. Роджър кляка и започва да търка собственото си коляно с думите: „Ох, и аз се ударих!"

(Примерът е по Golеman, D.  Emotional intelligence”, 2004)

Роджър има невероятното умение да разпознава чувствата на другарчетата си и да се включва в ситуациите бързо и гладко. Роджър забелязва страданието на Реджи и се опитва да му предложи някаква утеха, пък била тя и потъркване на собственото си коляно. Този дребен жест разкрива неговия талант за установяване на връзка. Не всички се раждаме с такива таланти, но всички можем да се учим на това да разпознаваме чувствата на другите, както и на умението да се поставим на тяхно място.

Освен на емпатия, в залата по Психомоторика децата се учат да проявяват постоянство в трудни моменти; да контролират импулсите си и да отлагат възнаграждението за усилията си; да регулират настроенията си; да не позволяват на тревогата да пречи на мисленето им; да са съпричастни и да живеят с надежда.

to top button