Проф. Бернар Окутюрие: Родителското „Не” може да бъде прието само ако е съпроводено от „Да”

Екипът на „Психомоторика за всички деца” присъства на шестдневен личен тренинг при създателя на метода „Психомоторна практика Окутюрие”* проф. Бернар Окутюрие в Басано дел Грапа, Италия. По време на тренинга професорът отговори на много въпроси, включително на българския екип, и записа видеоинтервю за италианска аудитория, в която бяха включени отговори на някои от тях. Интервюто, което ви предлагаме, съдържа както наши въпроси, така и тези на колеги от Италия, Испания и Швейцария.

- Професор Окутюрие, произходът на вашата практика трябва да се търси в спонтанната детска игра. Може ли да обясните?

- Практиката трябва да позволи на детето да успокои евентуалното напрежение, което носи, защото спонтанната игра рефлектира върху удоволствието. През удоволствието от играта детето решава важни за себе си въпроси.

- Концепцията за придобиване на "дълбока увереност" принадлежи на вас. Това ли е първото и най-важно правило за психомоторната практика?

- Да. Да вдъхнете увереност и да подсигурите детето е най-важното! Няма нищо без сигурност! Това се случва по най-добър начин до 3-тата година, но ако не се е случило, може и след това да се работи за постигането му. Постигането на емоционална сигурност преминава през успокояване на тревожността, която създава напрежение в тялото.

Някои деца са толкова несигурни, намират се в такава тревожност, че не могат да намерят начин да се успокоят. Тези деца не играят и остават в перманентно напрежение, в моторна нестабилност и агресия. Те нямат връзка с другия. Психомоторната практика се опитва да създаде отново тази връзка – през играта с другия да създаде емоция и детето да я изживее. Да изиграем емоцията и ако тя е негативна, да я отработим през играта и през удоволствието – това е много важна работа.

- Образователната и превантивната психомоторна практика може ли да допринесе за „преборване” на вътрешните страхове, които не са малко в детството?

- Играта е символична репрезентация на реалността и като такава тя помага на детето да се справи със страховете от загубата и в същото време да интегрира реалността и да утвърди себе си. Детето е действeно същество, а действието е трансформационен процес.

- Къде да се търси смисълът на сензомоторните удоволствия като катерене нависоко, падане, търкаляне, люлеене, скачане, тичане, ходене и т.н.?

- Във фундаменталната игра, която позволява на детето да презастрахова себе си срещу страха от това, че самото то ще бъде разрушено и изоставено. Някои много важни игри са базирани на екзистенциалната динамика на смъртта и живота – да се появиш и да изчезнеш, да се скриеш, да се идентифицираш с агресора: да преследваш и да бъдеш преследван (от вълк, вещица, крокодил). Удоволствието от опаковането, загръщането в меко одеяло пък носи същото удоволствие като удоволствието от обгръщането чрез думи, а думите всъщност са много важни и могат да поведат детето към неговата дълбока увереност.

- Какви са основните цели на метода ви?

- Психомоторната практика има три основни цели. Първата е да се подобри развитието на символичната функция пред удоволствието от действието и играта, или с други думи – да се благоприятства развитието на умствената репрезентация, започвайки от удоволствието да играем и да действаме. На второ място – да се насърчи развитието на процесите на успокояване, като се знае, че удоволствието от действието и удоволствието от играта са средство за добиване на увереност по отношение на безпокойствата и дискомфорта на детето. И на трето – да се развива тонико-емоционалната децентрализационна функция. Какво значи това? Да можеш да се дистанцираш от собствените си емоции.

- Имате една знаменита фраза, свързана с интегрирането на закона и правилата: «Законът не може да бъде интегриран, ако не се възприема като измерение на удоволствието…”

- «Не» може единствено да бъде интегрирано, ако е съпроводено от «Да». Ако възрастният признае удоволствието на детето да действа и ако е в дълбока връзка и комуникация с него, тогава неговото „Не” добива смисъл и е признато от детето.

- Може ли да дадете пример?

- Да. Детето ви пита може ли да отиде от другата страна на улицата, за да играе. Вие не сте съгласен, защото смятате, че това е опасно, но в същото време не бива да забранявате на детето да играе чрез думите: «Не можеш да играеш там.» Вместо това може да кажете: «Да, можеш да играеш до края на тротоара, но не и от другата страна, защото смятам, че там е опасно.» Става интересна реципрочна игра на позволение и забраняване, в която детето се чувства зачетено в желанието си за удоволствие и действие и приема забраната на родителя.

- Може ли да разкажете повече за смисъла на някои от символичните игри, които децата играят в психомоторната зала?

- Въобразяването, че едно нещо е друго (играта наужким, например тенджерата е шапка, б.а.) демонстрира възможността на детето да символизара, да регистрира и пресъздава във въображението си изгубена емоционална връзка… Ще дам пример — когато детето строи и пресъздава мощния трактор на дядо си с психомоторните модули, то е стимулирано чрез емоционална връзка на идентификацията, от една страна, а от друга – това е експресия на прединтелектуалната операция, в която детето постига интегриране на възприятие, памет и способност да се схващат приликите. Друг пример – в играта на „бебе” и грижата за него детето транслира към друг обект онова, което то е експериментирало преди във връзката си с майката. В същото време се появява и идентификацията с родителя от същия пол. Играта на „спане“ – да легнеш и да заспиш, може би за някои деца е притеснителен феномен, изпълван от ужаса: „Ще съществувам ли още?

- Отдавате голямо значение на тренинга през личен опит на специалистите, които практикуват метода.

- Няма практика без тренинг. Тренинг регулярен, който всеки професионалист провежда паралелно с работата си с децата и с теорията, на която посвещава време. Тренингът освен това дава възможност да се възприемат теоретични постановки през персоналния опит. Ще интегрирате по-добре теорията, ако е преминала през вас. В работата има моменти, когато си задаваш въпроси за детето, с което работиш, за проблемите му и за неговите възможности да ги разреши. Отговорите няма да дойдат само ако четете теория, могат да дойдат от практика и от наблюдение. Тренингът е задължителен. Много е важно за мен и се надявам това да не бъде забравено.

- Дефинирате метода си в две направления – като образователна и терапевтична практика. Каква е разликата?

- Поведението по време на заниманията е еднакво, но замесеността, включването и разбирането са различни.

- Разкажете за последната си книга „Действай, играй, мисли. Основи на образователната и терапевтичната психомоторна практика”.**

- Книгата се опитва да даде смисъл на играта на детето, за да бъде разбрана по-добре историята му през спонтанната игра. Концепциите в нея произлизат от различните психоаналитични теории. Само психоанализата може да позволи да се разбере историята на детето. Опитах се да направя предложения за съзряването на детето и онова, което би му позволило да приеме другите в себе си, което е основополагащо за развитието.

* „Психомоторна практика Окутюрие” е регистрирано име в Европа и Франция и принадлежи единствено на Бернар Окутюрие. Под общото име „Психомоторика” по света се практикуват много методи, които включват различни аспекти на психомоторна помощ за детето.
** С любезното съгласие и благословия на професор Бернар Окутюрие последната му книга ще бъде преведена на български в полза на всички специалисти, които имат желание да интегрират двигателни и игрови практики в работата си с деца след намиране на издател.
Ваня Дункова

Няма коментари

Оставете коментар