През последните десетилетия се появява цялостно преосмисляне на разбирането, което специалистите имат за невроразвитийното разстройство „Аутизъм”, както от медицинска, така и от социална, терапевтична и от просто човешка гледна точка. Наред с изследванията по повод характерните увреждания на социалните интеракции, стереотипното и повтарящо се поведение и интереси, се увеличават и изследванията за качеството и ефективността на двигателно-перцептивните интервенции в областта на аутизма. Те насърчават използването на психомоторни подходи в улеснение на традиционно установените терапии при третирането на лица от аутистичния спектър, както и като основни терапии за въздействие. 

Появяват се все повече изследвания, които сочат,  че закъсненията в двигателното развитие са сред най-ранните симптоми при деца с аутизъм и че разликите в моторните и сетивните способности са първични дефицити, които се появяват преди дефицитите в социалните взаимодействия.

Увеличават се изследователите, които си задават въпроса дали наистина когнитивните и социални затруднения трябва да бъдат идентифицирани като основни проблеми, с които се сблъскват хората с аутизъм или често тези характеристики отразяват индивидуалните опити за справяне с първичните и основни физиологични проблеми. В научната литература все по-често се появяват отговори в подкрепа на много по-ниските физиологични нива, на които функционират аутистите, както и изследвания, свързани с пренебрегнатите им тела, които още от ранна възраст показват специфичните начини на функциониране на нервните системи на тези хора. Има редица свидетелства на хора, страдащи от аутистично разстройство за преживявания, при които те не могат да вярват на телата си, не могат да чувстват или да ги контролират волево, както биха предпочели да правят. Сред тези свидетелства, изобилно привеждани в литературата по въпроса се говори за усещания за „разпад” на тялото, за сетивните стимулации, които или нахлуват прекалено интензивно, или остават незабелязани, като се смесват един в друг като ехо (Savarese, 2007; Robledoetal, 2012; Amos, 2013).

В контекста на невроразвитийната и психомоторна перспектива за ниско ниво на контрол върху физиологичните функции на индивида, децата от аутистичния спектър демонстрират първи признаци за специфичност, които се откриват в глобалното психомоторно забавяне, психомоторна дисхармония, стереотипии, въртене, единични пози, физически ритми, както и ясно изразената хипо- или хиперфункция на мускулите на тялото. Инициативите за движение са толкова недостатъчни, бедни или несъществуващи, че някои автори дори говорят за драматичен провал на психомоторността като фундаментална връзка между тялото и психиката, между субект и обект, между афекта и представителството чрез преживяването на тялото във връзка.

Според Фабиен Джоли от центъра „Аутизъм” към научния съвет de l’ANCRA в  Бургундия, Франция функционалните особености неизбежно водят до много специфичен начин за аутистите да възприемат собственото си тяло, както и околния свят и другия субект в неговото тяло и в неговия психичен апарат и настоява подкрепата при аутизъм да тръгва отдолу нагоре, т.е чрез сензорна, двигателна и телесна подкрепа като път за когнитивни достижения и социални интеракции. Психомоторните подходи при подкрепа на хората са аутизъм подкрепят и много други изследователи (Zimmer, 2013; Gillet, 2013; Valeri, Speranza, 2009; Baranek, Parham, Bodfish 2005 и др.)

В литературата се налагат няколко алтернативи в преразглеждането на трите специфични признака на аутизма от гледна точка на пренебрегнатото тяло и психомоторните подходи към него, а в съответствие с това и на ранните признаци за аутизъм:

• По повод изолацията или дефицита на социалното взаимодействие – алтернативата се разглежда в очевидните измерения на истинско отвращение от контакта с другия: физическо преместване, дефекти на съвместното внимание, странности и други тонични и емоционални конфликти, нарушения на възприятието (хипотеза за глухота или слепота при деца, чиито допълнителни изследвания свидетелстват все пак за целостта на невро-чувствителните вериги), поведение на прилепване към тялото, емоционално откъсване и дефект на способността да се реагира;
• По повод ограничените дейности и интереси – алтернатива се търси в основните признаци са психомоторното безразличие към света, липсата на желание и инициативност или оттегляне от движение и сензорни игри, търсене на стабилност в натрапчиви ритуали, странни манипулации с обекти, бездействие и липса на интерес към играчки, малко желание в исканията за телесна връзка, агонистична дезорганизация, когато бъде провокирана срещата на телата;
• По повод количествените и качествени дефицити на вербалната и невербална комуникация и въображение – първите показатели са всъщност нарушения на нелингвистичното социално поведение и дефект на невербалната комуникация (дефект на тоничното приспособяване, липса на гукане, или наличие на неинтерактивно гукане, липса на контакт око с око, отсъстващ, непостоянен, пресичащ или заседнал поглед и т.н.).

Ранните психомоторни признаци при деца с риск от аутизъм  показват липса на преживяванията на тялото във връзка с тялото на другия и могат да се групират по няколко начина:

Особености в тоничното взаимодействие и позите

Забелязва се почти винаги лошо тонично регулиране (тонични и емоционални конфликти във взаимодействието, дефект на интерактивните модели  (липса на протягане на ръце), тоничната адаптация (детето стои като „вдървено” в ръцете на възрастния), бедност на мимиките и жестовете, както и на довербалните комуникации. Децата с аутизъм често правят преход между хипо- и хипертонични състояния; липсва им на тонико-емоционална адаптация по време на държането в ръце, дисрегулирани са в тоничната си връзка с другия и по повод стимулите от средата. Тези деца или са напълно безразлични към докосването или са хипер реактивни и се оттеглят като „измъчени души“ в отбранителна позиция. Във всеки случай този тонико-емоционален конфликт е толкова изявен, че клиницистите имат затруднения при декодирането на състоянията на благополучие или неблагополучие на детето.  

Специфичното двигателно поведение

Появява се нетипична походка, стереотипии или балансиращи пози при движение. Тези особености се забелязват още около първите 18 месеца от живота, а по-късно стават все по-очевидни. Специфичното двигателно поведение се изразява чрез странни, противоречиви, вероятно повтарящи се двигателни поведения, които са най-вече егоцентрични, винаги предпочитани пред интерактивните движения и пред психомоторната игра във връзка с другия.

Нарушенията в регулирането на моториката

са постоянни. Децата са или крайно възбудени или напротив – има общо забавяне на тяхната дейност, и най-вече постоянно преминаване от едно състояние в друго без видима логика.

Общата координация е засегната почти винаги

Много често се наблюдават анормални движения, съпътстващи придвижването, и заместване на обичайната координация, необходима за  стабилност на позата. По-фината ръчна координация и координацията око-ръка (отсъствие на визуален контрол по време на движение) също са много повредени, както и праксисните и жестови адаптации (трудност при възпроизвеждане на жестове, трудности на графично-перцептивните способности и глобални трудности в пространственото и времево разбиране).

Дефект в схемата и образа на тялото

Всички клиницисти докладват за несъществуващ или много крехък образ на тялото, за нарушена схема на тялото и за конфликт в начина на инвестиране и живеене в тялото. Детето с аутизъм има трудности при достигане на репрезентация на себе си, която не е свързана с действие, сякаш образът на тялото се поддържа от усещанията на самия човек; но веднага щом усещането спре, образът на тялото става замъглен и дори може да изчезне.

Свръхчувствителност и различна сензо-моторност

Аномалиите на сензорните начини на интеграция са едни от първите маркери за аутизъм при малките деца (Lemay 2004). Налице е  аутистична, постоянна, редуваща се хипо- и хипер чувствителност към слухови, зрителните, тактилни, вкусови стимули и  неуспех на обичайните модалности на интеграцията им.

Обеднени или трудни игрови двигателни дейности и преживявания на тялото във връзка с другия

Изразяват се в липса на желание или любопитство в спонтанното изследване и особено в емоционалния и интерактивен споделен опит за сметка на почти систематичен избор на егоцентрична и авто-чувствена стимулация. Този фалит на игривата моторика, преди да бъде възприет в наблюдението на спонтанното поведение и инициативата, изглежда като трудност за събеседника да намери и да поддържа ранен обмен с детето.

Невербални комуникации

Особеностите на погледа (бягство), бедността на мимиката, липсата на използване на жестове за комуникация, липса на обща изразителност, дефект на синхронизацията и т.н.

Интензивност на физическите страхове

Това е друго клинично доказателство, за което се говори отдавна (Tustin 1981).  Тялото изглежда непокътнато, но всичко се случва така, сякаш то не може да получи, експериментира и създаде лична идентичност. Булингер (Bullinger 2008) настоява, че на сетивно ниво, хората с аутизъм „максимизират“ архаичните усещания, за да поддържат тонична мобилизация, а не използват за изследване сетивните си органи в ущърб на пространственото им представяне; че те имат тонично регулиране с дефект на равновесието между флексия и екстензия и трудности при координирането в различните физически пространства (право, напред, ляво, отгоре, отдолу).

Редица автори посочват психомоторната дисхармония като източник на аутистичните когнитивни „стилове“ или по-късните изпълнителни и функционални трудности в развитието и препоръчват терапевтичните психомоторни и други лечебни и възпитателни физически медиации като парадигма за привилегировано третиране на аутизма.

 Ваня Дункова