Терапевтичната техника „държане в здрава прегръдка“ е особено подходяща при деца в тантрум (1) и при властолюбиви деца

За пръв път наблюдавах тази терапевтична техника преди няколко години, когато един от моите преподаватели, които ме въвеждаха в метода „Психомоторика“, я приложи при три годишно момиченце, изливащо своя гняв чрез удряне и блъскане на хора и предмети. Това беше едно от нещата в психомоторния подход, които ме впечатлиха задълго и ме накараха да си задам много въпроси за онова, което се случи тогава, пък и след това. Бях провокирана да напиша този текст след първия ми собствен опит за приложение на техниката „държане в здрава прегръдка” при агресивно дете от аутистичния спектър, както и след попадането в релевантна ситуация, в която да го препоръчам на няколко родители за приложение със собствените им деца.

Ситуацията, която наблюдавах за пръв път, изглеждаше по следния начин:  По време на на психомоторната сесия с деца на възраст около 3 години и след многократно демонстрирано неконтролируемо поведение на дете, съпроводено не само с опити за разрушаване на материалите за игра, но и с удряне на възрастните, на другите деца и самонараняване, терапевтът избра да държи детето в здрава прегръдка. Това беше предшествано от многократно въвеждане на правилото „Не нараняваме себе си и другите”, както и неколкократно извеждане за „timeout (прекъсване, пауза, б.а.) (2), завършили с увеличаване на агресивното поведение.

Терапевтът седна, облегнат с гръб към стената, и прихвана изпадналото в криза дете с гръб към себе си с кръстосани ръце и крака, като той придържаше крайниците на детето със собствените си кръстосани ръце и крака. Позицията на детето много напомняше на ембрионалната, като не даваше никаква възможност на детето да движи ръцете и краката си (за да ги използва за агресивни действия), но в същото време сякаш позволяваше свобода за определени движения с тялото. Държането продължи 20 минути и протече в няколко фази – детето влезе в процеса с бурен телесен протест (доколкото позволяваше позата), премина през вокализации от всякакъв характер (крещене, викане, вой, мрънкане, хлипане), постепенно състоянието на мускулите му премина от хипертонус към хипотонус, гласът му утихна, настъпи промяна в цвета и изражението на лицето му и на финала се наблюдаваше усмивка и доверителна поза, в която детето спокойно се беше настанило в скута на терапевта и просто си лежеше в блаженство. След това играта в залата по Психомоторика продължи още 15 минути в абсолютно задоволство и радост за детето. Държането в този случай не беше съпроводено с думи, а само с мълчаливо приемане и съдържане на негативните чувства на детето.

Каква е идеята и целта на терапията с „държане в здрава прегръдка”?

Изхожда се от разбирането, че когато изразява чувствата си, детето не бива да бъде наказвано за това, а трябва да бъде оставено да го направи по неразрушителен начин. Целта е то да получи важен урок, а именно – че чувствата, независимо от какъв характер са, не бива да се потискат чрез наказания, утешавания или призиви за пристойно поведение на всяка цена, а да се управляват, и че агресивността може да има изява само под приемлива форма. В случая на държането агресията може да се изрази само чрез устата.

Добро описание на техниката може да се открие при известния немски детски психолог от чешки произход Иржина Прекоп (3), според която „така у детето се формира готовност да не отбягва конфликтите, а да ги преобразува – отначало чрез викове, плач и караница, а с възрастта и чрез една все по-зряла форма, например чрез разговор, спор, аргументиране и компромиси… няма по-добър начин едно дете да изрази негативните чувства спрямо родителите си, без да бъде наказано от тях и без да трябва да ги презира.”

За терапията “Държане в здрава прегръдка” споменава още швейцарският педагог Йохан-Хайнрих Песталоци през 1800 г. Тя е прилагана при деца с комуникационни проблеми от американския психиатър и семеен терапевт Милтън Ериксън в началото на XX век, а по-късно върху нея теоретизира и един от създателите на трансперсоналната психология – Ейбрахам Маслоу. Психотерапевтът Марта Уелч я прилага успешно при деца с аутизъм.

Особено внимание заслужава прилагането на държането във възрастта 2-3 години, когато децата преминават през развитийния етап на формирането на Аза, съпроводен с негативизъм и инатене. Това е периодът, в който детето осъзнава себе си като отделна от родителите личност и е етап, в който се тестват границите на мама и татко, за да се осъзнаят собствените граници и да се усети собствената значимост. Този процес може да бъде подпомаган по различни начини, на когато детето изпада в тантруми, които е вероятно да не са редки през този период, техниката с държането може да бъде прилагана успешно. Изхожда се от разбирането, че само чрез противопоставяне детето може да усети границите на Аза си. Когато гневът е изразен към предмети, той следва да бъде оставян да ескалира и да премине, като детето се научи да го овладява и да борави с него през проба и грешка, когато обаче той е насочен към възрастния, детето трябва да има шанс да се конфронтира с него, да осъзнае превъзходството му и да се примири.

Прекоп описва техниката, според която по-малките деца могат да бъдат взети като бебе, с ръце, притиснати към гърдите на родителя, а по-големите – по начин, подобен на описания по-горе. При дете в тантрум, което ви удря, първото, което трябва да направите, е да му кажете решително “Не”. Кажете му, че ви боли и покажете яда си от това. “За да ви почувства, детето трябва да разбере какви са и вашите чувства. Но му дайте шанс и то да изрази яростта си по някакъв начин” (Прекоп, 1995 г.). В тази ситуация може да се каже още: Ядосан си, не е забранено да си ядосан, излей яростта си, аз съм тук и ще бъда с теб! Викай колкото можеш по-силно! Детето трябва да бъде пуснато едва когато родителят усети, че яростта е преминала и то е готово да я трансформира в любов. Понякога това може да продължи доста дълго, Прекоп споменава за сеанси с държане, продължили от 40 минути до 3 часа. Родителят трябва да има абсолютна увереност, че процесът на гневене е приключил и чувството е подменено с доверие и отпускане. Целта е всеки път да се изживее целият процес – от гнева до любовта и осъзнаването на благотворното превъзходство на родителите. “Така му се дава възможност да се върне обратно в гнездото, за да изживее достоверно (и не като наказание) закрилящата им сила и мястото си спрямо тях в семейния порядък”.

Тази техника има и своите критики и възможни негативи. Един от тях е, че има опасност държането да се превърне в наказание и целта да се измести към укротяване на детето, вместо да му се даде възможност да изпита радост от връзката с майка си/баща си и със самото себе си. За предотвратяването на това родителят най-малко трябва да изясни собствените си чувства и намерения, с които пристъпва към държането. Ако се спазва основното правило – детето да не се пуска, преди негативните му чувства да са се превърнали в положителни, сеансите не могат да навредят, твърди Иржина Прекоп. Детето узнава, че може да се чувства защитено и обичано, без да е необходимо да властва и да се налага над родителите си, както и че е в състояние да се подчини и да понесе отнемането на властта.

Откога и как терапията с “държане в здрава прегръдка” е станала част от психомоторния метод и се прилага в различните психомоторни школи по света, е трудно да се установи. Самата Прекоп в книгата си “Малкият тиранин” споменава Психомоториката като даваща добри резултати по повод разпознаването на собствените способности и слабости, както и за изграждане на реалистично сравнение между себе си и другите, на основателно самочувствие, предявяване на очаквания и засвидетелстване на различни видове готовност по отношение на социума, както и съответните им социални форми на поведение.

Бележки:

1. Тантрум – състояние на внезапно избухване, раздразнение и силна нервност, съпроводени с тръшкане на земята, плач до спиране на дъха, пищене, агресивно поведение, понякога свързано с блъскане на главата в земята, чупене на предмети или удряне на околните хора.
2. Известната техника timeout(прекъсване, пауза, б.а.) се използва в Психомоториката под формата на недирективно прекъсване на заниманията, чиято цел е детето да се дистанцира от емоционалните си преживявания и да се успокои чрез отстраняване от преките взаимодействия, довели до афект. Във всекидневието може да се използва от родителите като работеща алтернатива на наказанието „отиди сам в другата стая, за да размислиш”, като възрастният остане заедно с детето по време на паузата, за да обсъдят емоциите му и ситуацията.
3. Прекоп, И. “Малкият тиранин. Опората и контролът, от който се нуждаят децата”, С. 1995 г.

 

Ваня Дункова