Книгата „Действаме, играем, мислим“ на проф. Бернар Окутюрие, определян като един от „бащите на психомоториката” се очаква да излезе на български език в издание на „Колибри“ до броени месеци. Тя ще стане факт благодарение на любезното застъпничество на самия автор, бързата реакция на белгийските му издатели и скромните усилия на център за подкрепа на детското развитие „Психомоторика за всички деца“.

Книгата хвърля светлина върху образователната и терапевтичната психомоторна практика и синтезира голяма част от опита на проф. Бернар Окутюрие.  Авторът предлага методология на преподаване и взаимодействие с детето, която поставя тялото, играта, действието и удоволствието в центъра на вниманието. „Играта, действието и мисленето не са ли предизвикателство за днешното дете? То е потопено във виртуалния свят на видеоигрите и екраните и играе единствено с изображенията. Къде е тялото му?” пита Бернар Окутюрие. Авторът дава отговор чрез дълбочинно изследване на условията, които са съществени за развитието на детето преди и след раждането му като акцентира върху единството на тялото и ранните взаимодействия. Той изследва ключови концепции като тревожно напрежение, удоволствие, безпокойство, архаични фантазии, самоизява, действие, магическо мислене и концепция за мисленето. В книгата се разглежда детайлно и произходът на детската тревожност, която може значително да ограничи развитието, както и да доведе до соматични и психични патологии.

В края на книгата проф. Окутюрие въвежда читателите в психомоторната образователна и терапевтична практика и очертава практическите рамки на психомоторните дейности, твърде често забравяни в работата с деца. Тя може да бъде от полза за специалисти от различни области, които се интересуват от подпомагане на детето чрез тялото и движението, както и за родители, които се опитват да „чуят” какво им „казва“ детето през начина, по който се движи и играе.

 

Предлагаме Ви откъс от книгата:

           „Удоволствието от спонтанната игра

Всички сме наблюдавали играещи деца и сме се възхищавали от способността им да си измислят игри:  те се люлеят на въже, търкалят се по пода, увиват се в шал; строят, събарят, събират, разделят, пълнят, изпразват; крият се в очакване да ги намерят; преструват се, че карат кола или  яздят кон, играят на гоненица, представят си, че са герои от комикси, че са балерини, певици, бащи, майки, които хранят бебета си; рисуват или моделират… Това са универсални игри, които съществуват във всички култури и изразяват фантазмите на действието.

Важни ли са игрите за детето ?

• Играта е животворна сила

Когато в този текст говорим за детската игра, неизменно става дума за спонтанната игра. Тя е непредвидима, чрез нея детето изразява себе си, тя оформя личността му: в играта детето не  само пресъздава околния свят, но и своя „аз“ в света на възрастните, като изпитва удоволствие от собствените се усещания, чувства, желания и фантазми.

Спонтанната игра е изключително важна, чрез нея и с магическата си власт, детето преобразява света и себе си, създава си собствена реалност. То се стреми да завладее света, като постепенно се интегрира в реалността.

• Играта подпомага израстването

Спонтанната игра е е период на психическо израстване на детето, който задължително трябва да зачитаме и подкрепяме, като му създаваме най-добрите материални, психологически и педагогически условия. През този период то расте: за да успее чрез играта да се утвърди като отделна личност, родителите и възпитателите не бива да проектират върху детето своите желания и тежнения на възрастни, защото те не са негови.

• Играта е жизнено важна за детето

Да играе, за детето означава да изживее удоволствието от действието, като проектира психическото си състояние във външния свят. Тъй като идва от първичното, спонтанната игра неизменно има нагонно, витално и повтарящо се измерение.

Повторението в играта е успокояващ фактор, който постепенно притъпява мъчителните следи от миналото.

Родителите и някои възпитатели невинаги харесват нагонната повторяемост в играта, защото тя е огледало на техните нагони и изтласкани удоволствия.

• Чрез играта детето изразява себе си

Играта е символична, защото разказва за афектната връзка на удоволствие и неудоволствие с обекта, полагащ майчински грижи, с когото детето се идентифицира в първите месеци след раждането си.

Спонтанната творческа игра винаги изразява нещо от детството. Символизацията в игрите на детето е символичен безсловесен разказ за връзката му с обекта, полагащ майчински грижи.

В спонтанните творчески игри детето изпитва нагонно удоволствие да изрази себе си, защото символизирането на аз-а е задължително житейско изискване.

Въпросното изразяване е обвързано с емоциите на обекта, полагащ майчински грижи при телесния си досег с бебето. В първите месеци той му отвръща с мимики, погледи, усмивки и чувства, които не идват от опита на малкото, и с които то се отъждествява. Става дума за огледален образ, който придава смисъл на живота на бебето, успокоява го и го привързва към обекта, грижещ се за него.

Образът обаче зависи от афективната история на обекта, полагащ майчински грижи, защото тъкмо той тълкува телесните реакции и чувствата на бебето. Обектът предлага  образ, който съответства на собствената му представа за добро и лошо.

Пиер Олание споменава необходимата за развитието на детето принуда при интерпретирането на неговите действия. Бебето полага усилия да пренастрои представата за себе си в очите на обекта, полагащ майчински грижи, за да удължи насладата от общуването.

Представата ни за себе си, дължаща се на другия, съществува дълбинно през целия ни живот, ала можем да твърдим, че детето постепенно препокрива следите, които другият е оставил у него. Навършвайки приблизително година и половина, то вече се опитва да бъде себе си благодарение на собствените си усещания и отъждествяването с огледалния си образ.

Детето изгражда своята идентичност чрез другия, с когото се идентифицира, и от когото желае да се отдалечи.

Дали идентичността е постигната или си остава незавършена?

• Играта успокоява

Детето играе с удоволствие, за да се освободи от мъчителното напрежение и свързаните с него емоции. Спонтанната игра е солидна преграда срещу тревогата (да не бъде раздробено и изоставено).

Успокояващите игри, за които ще говорим по-нататък, поддържат афективната сигурност на детето чрез въображаемата връзка с обекта, грижещ се за него.

Спонтанната игра създава онзи контекст на сигурност, в който обектът, полагащ майчински грижи сякаш присъства дори да отсъства, и който позволява на детето да се утвърди в света на възрастните и тяхната култура

Искаме ли детето да е спокойно, трябва да му дадем възможност да играе свободно и спонтанно.

Един от най-важните принципи на Психомоторната практика Окутюрие е да помогне на детето да се чувства сигурно, като изпитва удоволствие от символичната игра, която липсва на толкова много деца днес.

• Играта и интелектуалното развитие

Спонтанната игра не само е неизчерпаем извор на успокоение и символизиране, а и чудесно средство за интелектуално развитие.

Когато детето използва възглавница, за да я превърне в кола, то преобразява реалния предмет в символичен. (Преструва се на шофьор, ускорява, намалява, завива рязко, имитира шума на двигателя). Подражава на баща и майка си.

Преминаването от реалния към символичния предмет е обусловено от идентифицирането му с родителите, които обожава. Това идентифициране стимулира трансфера на характеристиките на един реален предмет върху друг, в случая, възглавницата, който се превръща в символичен предмет за игра.

Това е интелектуална операция в действие, която отворя пътя към по-нататъшното създаване на понятия.

• Играта и общуването

Детето играе с близките си, с родителите, с братята и сестрите си, с другарчетата си в детската градина. Играещото дете общува с връстниците си и с възрастните и се радва да бъде с тях, нищо че на моменти избухват караници.

В играта детето изразява своето вълшебно могъщество, сблъсква се с деца, което правят същото, изпитват подобни чувства и интензивно общуват помежду си. Играта е незаменимо средство за социализиране.

Родители, възпитатели, намерете време да се запознаете с начина на игра на вашето дете, наблюдавайте го и играйте с него, това няма да ви струва нищо, сякаш сте на плажа. Щом мислите заедно с него, вие му предавате мислите си.

А това е огромно богатство за детето!“

* Откъсът се публикува с любезното съгласие на г-жа Силвия Вагенщайн, главен редактор на издателство „Колибри“

Ваня Дункова