Как работим ние

Използваме това, което детето може да прави, и уважаваме начина, по който се чувства, за да му дадем шанс да бъде спокойно и да прави крачки в посока на развитието си.

Ние вярваме, че когато едно дете бъде оставено да следва възможностите си - със собствено темпо и по свой начин, то може да постигне много!

Слушаме детето през тонична емпатия. Какво означава това? Способността да се усещат и възприемат емоционалните прояви на детето, без възрастният да се оставя да бъде завладян от емоционалното му разтоварване. Начинът да бъдем близо и далеч от това, което другият преживява, е тоничната емпатия, която единствена позволява да се отговори точно на детето.

Какво „слушаме” и наблюдаваме?
Връзката на детето със собственото му тяло и как се движи

Във възрастта от 0 до 7-8 години, наричана още златната възраст на Психомоториката, най-ефективният език, който ползва детето, е този на движението. „Четенето” на тялото в статична или динамична ситуация е от важно значение, защото ни казва повече за живота на детето, за неговите психомоторни способности и трудности в определен момент. Според резултата ние можем да предприемем или не психомоторна намеса.

Как детето използва пространството и как се премества в него?

Пълзи ли, лази ли, ходи ли? Важно ни е как ходи - по права линия, на четири опори, на зиг-заг, право към една точка ли се движи, къде играе – в центъра или по периферията, има ли нужда от стимул, за да изследва, усамотява ли се, бърза ли, дълго ли остава на едно и също място. Защо това е важно? Оценката на продължителността на фазите на активност в залата е важна, защото ни дава информация за личния ритъм на детето и ни подсказва къде то има нужда от подкрепа. В залата по Психомоторика работим по посока на едно от най-важните достижения на човешкото същество на 7-годишна възраст, а именно създаване на мисловен образ за пространството, а не само възприемането му чисто перцептивно (тук и сега), както е във възрастта преди това.

Тонико-емоционалното състояние на детето.

Тоничната функция е основната функция, която регулира мускулния тонус при човешкото същество и e „превозно средство на емоциите”. Тя може да доведе до дълбоки промени в тялото. Тоничната функция е фундаментална при психомоторното изследване на човека, тъй като именно чрез тази функция се осъществява връзката между тялото и психиката.” (Банова, В. „Психомоторно развитие и психомоторни практики", С, 2003) Психомоториката е ориентирана най-вече към работа за стимулиране и отпускане. Още хедонистите („хедонизъм” – стремеж към удоволствие и/или избягване на болката) от Аристотел насетне, а по-късно и много психолози разполагат човешките емоции върху оста болка - напрежение/ удовлетворение – отпускане. (Frijda, N.Н. ,(1986); Shand, A.F. (1914).

Ако забележим хипертонус при дете в залата по Психомоторика (високо напрежение на мускулите, зачервено лице, стегнатост), задачата ни е да разберем причината за това и да помогнем за преминаване към нормален тонус. Когато предприемем адаптиран отговор, виждаме промяна в цвета на кожата и тонуса. При хипотонус (ниско напрежение на мускулите) детето има нужда да бъде провокирано, за да инвестира повече удоволствие в движението. При понижен тонус сме провокирани да мислим и за психично страдание.

Начинът, по който детето изгражда връзки с другите деца и с възрастните

Как влиза в контакт с тях - избягва ли ги, забелязва ли ги или не? Следим дали споделя предметите, пространството и даже мястото си по отношение на другите, които проявяват същите интереси и желания. Присъстваме активно, когато детето прави избор на предмети за игра, и отбелязваме дали играе само с един модул, дали има любим цвят, дали играе с всички предмети, както и дали избира спонтанно, или следва нечий друг избор.

Отразяваме с думи

Отбелязваме и отразяваме радостта, безпокойството, страха, гнева, смеховете, виковете, плача… Оценяваме израз на каква емоция е дадена проява.

Отбелязваме как детето реагира по отношение на правилата

в залата по Психомоторика. Тези правила се представят на децата в началото на заниманието чрез инструкциите, които дава възрастният.

Стремим се да разчитаме всички знаци, с които едно дете ни казва „Не”

и да се съобразяваме с неговата личност.

Работим за изграждане на схема на тялото.

Какво означава това? Виж тук.

Правим хипотези

Изхождайки от психомоторните параметри, можем да правим психологични хипотези за детето (без да подценяваме хипотезите върху невро-двигателното и интелектуалното му развитие). Те винаги са насочени към благополучието или неразположението; към удоволствието или неудоволствието на детето.

to top button