Какво е Психомоторика

Психомоториката е телесен метод за психо-емоционално и социално развитие, който подпомага здравословното израстване на децата чрез двигателно-телесно изразяване и съвместна игра.

В основата на Интегративната психомоторика, която практикуваме, е работата с тялото, което се движи и играе, и в което са „скрити“ всички чувства, които детето изпитва. Този вид Психомоторика поставя на преден план огромната нужда от уважение, което имат детските умове и детските тела и като цяло децата, които говорят много повече с езика на емоциите, видими в телата, отколкото с езика на думите, изказвани вербално.

Психомоториката работи с емоциите, които могат да бъдат открити в тялото, и с отношенията, които са изградени на взаимно зачитане и съобразяване със силните страни и ограниченията на другите.

Психомоторната работа с деца е и развитийна работа, която има ресурс да направи децата социално и емоционално интелигентни. Работата с телесното изразяване има капацитет да постигне базисни ценности като тези да си добър и етичен с другите и да си в сигурна позиция – да усещаш злоупотребите и да не злоупотребяваш.

Основните концепти, върху които се гради Интегративната психомоторика са тяло, игра, символизация, резонанс, връзка и докосване.

Това са областите на интервенция, в които работи Психомоториката:

Диагностика: за цялостно разбиране на човека чрез прилагане на специфични инструменти за оценка, като психомоторно равновесие и психомоторно наблюдение.

Превенция: с цел откриване и предотвратяване на психомоторни или емоционални разстройства в рискови групи и през различните етапи от живота.

Образователна ПМТ: за улесняване на психомоторното съзряване в рамките на учебната програма на образователните институции.

Терапевтична ПМТ като форма на интервенция при психомоторни разстройства на развитието и емоционални и личностни разстройства.

Обучение, изследване и преподаване:с цел обучение за развитие на професионална дейност, задълбочаване в психомоторните области на компетентност и предаване на съдържание, свързано с тази дисциплина.

Примери

Петър не приема предложенията за лудуване и игриво „грубо поведение“, въпреки че според терапевта за него би било важно да "излезе от собственото си замръзване". Той обаче многократно тича до терапевта, за да го прегърне, но го стиска толкова силно, че му пречи да се движи и играе както с него, така и с другите.
Терапевтът разбира и приема това като опит да изрази скритата си агресия и му отправя предизвикателство като го хвърля го върху мека постелка. После се обръща отново към другите деца.
Петър обаче не е готов за този нов израз на негативни чувства и пак се връща за „досадната“ прегръдка. Терапевтът дава знак, че това поведение не му харесва. Петър се обръща сърдит и изгражда пещера, в която изчезва до края на сесията. Правейки това, той разрешава ситуацията за себе си по креативен начин - умение, което е усвоил като „свръхадаптирано“ дете.
За Петър предстои време, в което с помощта на възрастния да се научи да изразява себе си по позволени в психомоторната зала начини (с пълно използване на енергията), които обаче не увреждат другите. Например с бой наужким….

Марк идва за пръв път в залата по Психомоторика. Очите му подсказват, че мястото му е интересно, но тялото „говори“ и друго. Юмручетата му са стегнати, раменете – повдигнати, а гърбът - изпънат. Той стои на едно място, без да се опитва да изследва, да се раздвижи или да играе. Майка му разказва, че всяка нова ситуация го плаши и той не смее да прояви огромното си иначе любопитство. Марк е нашият „наблюдател“ в продължение на няколко занимания. „Ти си внимателен и наблюдателен. Не изпускаш нищо от това, което се случва в залата, и това е много ценно умение. Не е забранено и да играеш с модулите“ - това е нещото, което често чува от психомоторния практик. В допълнение на това Марк вижда все по-нарастващия ентусиазъм на другите от групата в строенето на кули, в разрушаването им, в изобретяването на къщи, самолети, замъци, в измислянето на интересни сюжетни игри. Веднъж Красимир се приближава до Марк и го пита: „Може ли да ми помогнеш да сложим реактивния двигател на моя самолет?“ Марк се поколебава, но казва „Да“. Следващият път двете момчета са екип, който ще строи мост над река. Марк скъсява все повече времето за престой и наблюдение в полза на новооткритите си таланти – да бъде един от най-добрите архитекти в залата по Психомоторика и да работи в екип.

Моника не може дълго да стои на едно място. Тя тича, скача и се премята с увеличаващ се интензитет, без да спира, през всичките 50 минути на заниманията по Психомоторика. Ако трябва да спре за малко, ръчичките и краката й не спират – тя се пипа, мърда, потропва и пак хуква. Тялото на Моника говори, че е изморено и има нужда от покой, макар и за минута. Възрастният инициира игра по трасе, през което децата трябва да преминат за определено време. Трасето има начало и край, отбелязвани с флагче за „старт“ и "финал“. По трасето се редуват пързалки, места за скачане и конструкции за разрушаване, със „скривалища“ за кратка почивка, тунели за преминаване по корем и дюшеци за лазене като мравки. След финала всеки може да се прибере „вкъщи“ (предварително построена конструкция от всяко дете) и да си почине преди следващия „старт“. Моника не иска да спира в „скривалището“, нито да лази като мравка. Няколко пъти тя минава трасето, като избягва предизвикателствата, които изискват забавяне и намаляване на темпото. След втория „финал“ тя надниква в къщата на едно от децата, където то „спи“, гушнало мека възглавничка и въображаем приятел. След третия тя влиза в къщичката и също ляга да „спи“. После започва и да лази през тунела, и да пълзи като мравка. Възрастният е предизвикан да разбере смисъла на напрегнатостта на Моника, както и кое я кара да се чувства добре в своето тяло.