Какво е Психомоторика

DSC_3616

С термина „Психомоторика” се обозначава връзката между психиката и моториката/движението. Битуват поне четири различни значения или понятия за "психомоторика":
- "Психомоторика" като термин в (спортното) двигателното развитие.
- "Психомоторика" като термин, който показва единството на психичните и моторните процеси.
- "Психомоторика" като понятие за практическо стимулиране и насърчаване на двигателното развитие в ранното детство.
- "Психомоторика" като метод за подкрепа на детското развитие, превенция и терапия, който има за цел да подпомогне психологическото съзряване на детето, свързан е с развитието в ранното детство и интегрира невромоторно, сензомоторно, психомоторно и социомоторно развитие.
Методът има холистиен (цялостен) поглед върху детето (тяло и ум) и работи през разгадаване на психичния му свят.
В "Психомоторика за всички деца" практикуваме именно този метод, който има три модалности - образователна, превантивна и терапевтична.

Образователната Психомоториката работи за фини и груби моторни способности; координация; баланс; разбиране за време и пространство; възприятие; внимание; взаимодействие с материалите и средата; разпознаване на стимулите и др.

В превантивна посока Психомоториката работи за справяне и отработване на гневни импулси, намаляване на тревожността, потискане на пасивността; засилване на вниманието към другите; подобряване на социалната компетентност; съвместна работа; разбиране на емоциите; поемане на отговорност; способност за поставяне на мястото на другия.

Терапевтичната модалност на Психомоториката се основава на дълбинна работа с психичните конструкции на детето и е ориентирана към широк спектър деца – с емоционални, поведенчески и учебни затруднения, с дефицит на внимание и хиперактивност, деца с аутизъм, инвалидност, церебрална парализа и други.

 

Примери

Ивана е запленена от огромните психомоторни модули и възможността да скача от тях, да строи кули, да ги реди един върху друг и да си прави къщи. Тя всеки път измисля нещо ново. Ивана играе в залата вече няколко месеца. Тя не губи нито минута да изследва, да изпробва нови игри и да експериментира с тялото си. Подът е застлан с меки дюшеци и падането е безопасно. От около месец, точно на 45-ата минута от заниманието, което продължава общо 50 минути, Ивана започва да кукурига като петел и да се приготвя за лягане. Взема си възглавница и започва да си търси модул за спане. Тя очаква края на заниманието. Ивана знае, че винаги в края възрастният инициира някаква сюжетна игра. Тази игра всеки път приключва с „лягане за спане“ и събуждане с кукуригане на петел или аларма на часовник, което е знак за излизане от залата. Какво е успяла да постигне Ивана в залата? Тя е добила изключително точна представа за време –безпогрешна е в „отсичането“ на 45 минути.
Марк идва за пръв път в залата по Психомоторика. Очите му подсказват, че мястото му е интересно, но тялото „говори“ и друго. Юмручетата му са стегнати, раменете – повдигнати, а гърбът - изпънат. Той стои на едно място, без да се опитва да изследва, да се раздвижи или да играе. Майка му разказва, че всяка нова ситуация го плаши и той не смее да прояви огромното си иначе любопитство. Марк е нашият „наблюдател“ в продължение на няколко занимания. „Ти си внимателен и наблюдателен. Не изпускаш нищо от това, което се случва в залата, и това е много ценно умение. Не е забранено и да играеш с модулите“ - това е нещото, което често чува от психомоторния практик. В допълнение на това Марк вижда все по-нарастващия ентусиазъм на другите от групата в строенето на кули, в разрушаването им, в изобретяването на къщи, самолети, замъци, в измислянето на интересни сюжетни игри. Веднъж Красимир се приближава до Марк и го пита: „Може ли да ми помогнеш да сложим реактивния двигател на моя самолет?“ Марк се поколебава, но казва „Да“. Следващият път двете момчета са екип, който ще строи мост над река. Марк скъсява все повече времето за престой и наблюдение в полза на новооткритите си таланти – да бъде един от най-добрите архитекти в залата по Психомоторика и да работи в екип.
Моника не може дълго да стои на едно място. Тя тича, скача и се премята с увеличаващ се интензитет, без да спира, през всичките 50 минути на заниманията по Психомоторика. Ако трябва да спре за малко, ръчичките и краката й не спират – тя се пипа, мърда, потропва и пак хуква. Тялото на Моника говори, че е изморено и има нужда от покой, макар и за минута. Възрастният инициира игра по трасе, през което децата трябва да преминат за определено време. Трасето има начало и край, отбелязвани с флагче за „старт“ и "финал“. По трасето се редуват пързалки, места за скачане и конструкции за разрушаване,  със „скривалища“ за кратка почивка, тунели за преминаване по корем и дюшеци за лазене като мравки. След финала всеки може да се прибере „вкъщи“ (предварително построена конструкция от всяко дете) и да си почине преди следващия „старт“. Моника не иска да спира в „скривалището“, нито да лази като мравка. Няколко пъти тя минава трасето, като избягва предизвикателствата, които изискват забавяне и намаляване на темпото. След втория „финал“ тя надниква в къщата на едно от децата, където то „спи“, гушнало мека възглавничка и въображаем приятел. След третия тя влиза в къщичката и също ляга да „спи“. После започва и да лази през тунела, и да пълзи като мравка. Възрастният е предизвикан да разбере смисъла на напрегнатостта на Моника, както и кое я кара да се чувства добре в своето тяло.
to top button