Езикът като опора

Детето има нужда да чува думи в обяснение на всичко онова, което му се случва, както и на онова, което чувства.

Според французойката Франсоаз Долто, пионер на детската психоанализа, езикът буквално изтъкава психиката на детето. Думите имат силата да градят, да рушат, да потискат или да лекуват човешкото същество.

Говоренето има дълбок смисъл даже ако изглежда, че детето не разбира думите, защото така се подкрепят усещанията му и се помага да се структурират ситуациите, в които то попада.

Често децата имат отрицателни мисли, които ги довеждат до непоносимо чувство на вина. Тогава те имат нужда да ги изразят в общуването (вербално или невербално). „Всъщност, ако няма възможност да промени отрицателните си намерения в разговор с другия, то (детето) е принудено да пристъпи към враждебни действия, вредни както за него, така и за останалите. От този момент нататък като автор на своите действия то вече се озовава в състояние на вторична вина, от която не можем да го освободим.” (Долто, Ф. „Основни етапи на детството”, С. 2009)

В залата по Психомоторика използваме езика като опорна точка в работата си с децата. Чрез назоваване, отразяване и говорене помагаме на децата да обличат в смисъл преживяванията, които имат. Ние вярваме, че след като я напуснат, те ще са получили още малко помощ в наместването на всичко онова, което срещат в своя свят, в рамките на онова, което вече познават.

to top button