Ръководство за структурирано наблюдение на детската игра
Европейската „Академия по Психомоторика” събира всяка година по около 200 души – студенти и специалисти от цяла Европа, които участват в над 50 събития, представящи Психомоториката в своите разновидности в различните страни. Много и различни лекции и уъркшопове предлагат проучвания и различни начини за подкрепа на детското развитие, психомоторна работа с възрастни и хора с увреждания чрез движение, игра и тяло-центрирани техники (подкрепа чрез работа „тяло с тяло” или използваща тялото като инструмент за работа). По време на тазгодишната академия, която се проведе в Цюрих, Швейцария, в университета HfH (Колеж за специално образование) в периода 24-28 април 2019 г. имаше студенти по Психомоторика и специалисти от Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Швейцария и Холандия. Самата Швейцария има 50-годишна традиция в образованието по Психомоторика. Бакалавърски програми за „Психомоторни терапевти” съществуват в Цюрих и Женева, а от януари 2020 година в Женева ще стартира и магистърска програма. От българска страна участвахме с колегата Виолета Спирова и ще споделяме тук част от информацията, получена по време на Академията, за да е от полза за специалисти и родители.
Започваме с любопитната тема за детската игра, и по-точно какъв е отговорът на въпроса „Всички деца ли играят?” в интерпретация на проф. Силви Уампфлър от Женева, която е психомоторен терапевт и преподавател в HETS (висше училище по социална работа) там.
„Основният въпрос, който винаги си задавам, когато започвам работа с дете, е: „Играе ли то всъщност?” Трябва да знаем, че не всяко дете играе и за да работим в посока на подкрепа, е важно да решим това, което виждаме, игра ли е?”, сподели проф. Уампфлър.
Да се определи какво е нивото на игра на детето се оказва важно от гледна точка на разбирането, че чрез начина си на игра детето ни въвежда в своето ниво на когнитивен растеж и ни показва своята най-близка зона на развитие (виж тук), както и своя собствен начин за порастване.
Европейските специалисти по Психомоторика изхождат от разбирането за играта като за изключително сериозна образователна и педагогическа дейност, която допринася за емоционалното, сензорното, познавателното, моралното, интелектуалното и социалното развитие на детето.
Проф. Уампфлър предложи „Ръководство за структурирано наблюдение на детската игра“, в което присъстват следните
Шест фази на наблюдение:
- Детето се опитва да разбере какъв е материалът за игра, изследва активно обекта.
- Детето поставя в ритъм активността си с обекта – инпринтва (отпечатва) ритмично действие, докато изследва обекта.
- Появяват се вариации в ритъма с обекта – детето променя повторяемия модел с обекта.
- Детето избира една от различните вариации, която хареса най-много –избира варианти, които за него са по-задоволителни.
- Развитие на вариацията, която детето харесва най-много – детето създава нови модели от направения преди това избор.
- Детето е доволно и спонтанно преминава към друга игра.
Приема се, че детето играе, когато е преминало фаза номер 3. Всъщност тази фаза бележи появата на креативността в детската игра, която е изключително важен белег за развитие. Преди детето да може да прави вариации с ритъма в играта си, се приема, че това не е игра.
Фазите на детската игра могат да се използват диагностично, за да се определи дали детето може да играе и дали се развива типично, както и терапевтично – за набелязване на план как да се подкрепи детето, за да премине то към следващите фази.
80 процента от децата не се нуждаят от научаване, за да изпълнят всичките шест фази на играта, но има 20 процента, които имат нужда от подкрепа.
Деца с когнитивни проблеми не могат да преминат фаза номер 3, твърди проф. Уампфлър. Има много деца, които сменят игрите или играчките, но правят всъщност едно и също нещо като движение и затова на специалистите е трудно да помогнат на детето да премине от номер 2 към номер 3, т.е. да бъде креативно и да сменява ритъма. Пример за затруднения са децата с аутизъм или хиперактивност, които могат да повтарят едно и също нещо много пъти и това да не е игра, а самостимулация.
Примерът, който може да илюстрира затруднения в преминаването от фаза 2 във фаза 3, е следният: Дете, което харесва и иска да играе футбол, може да го прави само чрез вкарване на голове. Когато партньорът (родител или специалист) пожелае да си подават топката по време на играта, детето отказва и не желае да приеме правила, различни от тези, които са свързани с ритане и вкарване на гол във врата. Тогава следва да се приема, че детето не играе, твърди проф. Уампфлър.
Съветът на психомоторния терапевт е на деца със затруднения от такъв характер първо да се предложи ритъм (репетиция на движението). Например пет минути да се повтаря едно и също нещо ритмично, за да се работи по фаза 2, докато тя бъде овладяна. Ритъмът може да е свързан с пляскане, драскане по лист хартия по систематичен и повтарящ се начин, удряне на барабан или друго действие. С други думи, когато детето има дефицит, работата трябва да се започва от ниво две, преди да се продължи нататък.
В контекста на подкрепата на играта на детето е препоръчително да се дават адекватни инструкции, за да може детето да се чувства придружено, изпълнявайки дадена задача. Има няколко последователни стъпки в даването на инструкции:
- Дайте само устна инструкция. Наблюдавайте отговора на детето, преди да добавите нова информация или да повторите съобщението, ако е необходимо.
- Дайте същата вербална инструкция като преди, но този път придружете посланието с подходящи невербални жестове. Например: Кажете „Горе на тавана” и покажете с пръст нивото над главата си, като посочвате тавана.
- Дайте само невербална инструкция. Ако детето не е разбрало съобщенията 1 и 2, вие му покажете как да го направи чрез имитиране на действието например.
- Насърчете го да имитира по забавен и креативен начин.
- Извършете интерактивно инструкцията чрез контакт с тялото на детето, като придружавате детето чрез тоничен диалог (виж тук). Това ще му даде необходимата информация, така че то да може да разбере намерението и да постигне дейността.
Очаквайте „Методът MarteMeo и приложението му в психомоторната работа с деца и родители“.
Няма коментари