Играта е едно от най-добрите средства за изграждане на близост, измисляно някога. Когато общуваме с децата на техния език, те ни се доверяват, свалят маската на „лошото”, „непослушното” или агресивното дете и се връщат към истинската си същност!

Лорънс Коен.

Предлагаме Ви 20 психомоторни игри за изграждане на близост с детето:

Автомивка. Детето е кола, която минава през автомивка (под масата), а възрастният измива колата част по част с някакъв предмет – топка, кубче, възглавница. Колата/детето подава първо краката чрез приплъзване, после торса си, после ръцете и накрая главата. Детето излиза чисто от автомивката. 

Ходене по облаците. Възрастните (поне двама) разпъват голям чаршаф и го хващат от двете страни като правят вълнообразни движения с него. Децата са вътре и ходят „по облаците”, които се образуват от вълните. Възрастните първо забързват движението, после го забавят. Децата могат и да се търкалят вътре и да се увиват в „облаците”.

Игра с балони. Всяка двойка възрастен-дете взима един балон и се „залепя” чрез него. Така двойката трябва да се движи без балона да падне поне 5 минути. После (ако семейството е четиричленно) двете двойки се „залепят” заедно и се движат без да се отлепят още 5 минути.

Тази игра е много подходяща и за игра с приятелски семейства, а ако се вкара условие от нея да отпадат двойките, които първи се отлепят, може да има и състезателен елемент. Рискът е че разочарованите от загубата деца ще трябва да бъдат успокоявани.

 „Пица”. Готвим пица върху гърба на детето. Първо поставяме тестото и го месим (за целта може да се използва истинска точилка). После питаме детето какви продукти иска да сложим и според това, което то отговори, ние „слагаме продуктите”с различни стимулиращи и масажиращи движения: потупване, пощипване, поглаждане. Когато пицата е готова я „печем” – духаме с уста върху шепите си, които са затворени върху гърба на детето. После режем пицата и ядем заедно.

Много добра игра за релаксация и отпускане на напрежението.

Огледално отразяване. Да се повтарят действията на децата съвсем точно.

Имитирането е идеалната игра за установяване на връзка с малките деца, защото им показва, че са разбрани и че начинът, по който се чувстват, е ясен за мама и татко.

Дърпане на въже. Възрастните хващат детето от двата края и започват да дърпат „въжето”. Всеки казва, че иска някаква част за себе си:

-Главата е за мен! – Краката са за мен! – За мен е тялото, това е най-хубавата част! – Целият е за мен, обичам го много! – Не, за мен е, аз също го обичам много!

Тази игра дава доказателство на детето за безусловно приемане и повишава самооценката му.

Крадене на чорапи. Цялото семейство сяда на килима и целта на всеки е да открадне чорапите от краката на другите. Не бива да се излиза от килима.

Тази игра е трудна, защото трябва едновременно да си нападател и отбраняващ се и предизвиква много истински смях.

Криеница. Възрастният да се остави да бъде хванат от малкото си дете с крясъци: „О, нее, не мога да повярвам, че ме хвана”.

Бой с възглавници.

Плач. Големите деца често се опитват при никакви обстоятелства да не се разплачат и да се държат (и ако не успеят се разстройват ужасно). Тогава възрастния може да се преструва, че плаче горко и това да ги разсмее.

Напрежението при това действие веднага  си отива. Особено ако детето обиди възрастния или го удари, то тогава върши добра работа ако възрастният каже : ”Уааа, ще те изкажа на мама, че ме нарече грозен“ и да започне да „плаче“.

Пълнене. Майката/бащата взема детето в скута си и започва да го пълни с майчина/бащина любов – започва от пръстите на краката и надува както се надува балон навсякъде по тялото, завършвайки с целувка по главата.

Разтоварва тревожностите при раждане на брат/сестра на детето.

Яйцето на любовта. Възрастният пука яйце върху детето и казва, че го облива с любовта си.

Гушкави куршуми. Дете взима пистолет и го насочва към възрастния. Казваме: „О ти си намерил пистолета на любовта!” После: „Когато ме застрелят с гушкавите куршуми от този пистолет , трябва да гушкам човека, който ме е застрелял!” И започва да гони детето докато повтаря колко много го обича.

Тази игра е много добро средство за облекчаване на напрежението при деца, които играят постоянно на агресивни, натрапчиви и повтарящи се игри със „стреляне”. Ако детето каже:  „Не, това е пистолета на омразата!”, ние може да отговорим: „Аа, ами сигурно тогава е развален, защото ме кара да те обичам!”

Защо не се биеш с някой, който е силен колкото теб? Когато две деца се бият едно друго, можем да кажем: „А, ти искаш да се биеш с някой, който е силен колкото теб?” и да заемем поза за борба със страховито изражение. Когато детето се нахвърли върху нас, да побегнем уплашени.

Не можеш да се освободиш. Казваме: „Ако те хвана няма да можеш да се освободиш от мен каквото и да става”. Детето веднага ще дойде да провери. Хващаме го и след кратка схватка го пускаме. За кратко се преструваме, че не сме забелязали този факт: „Виждаш ли, изобщо не можеш да се освобо… Хей, как се освободи?”.

Лава. Семейна борба върху спалнята на родителите. Представяме си, че подът е покрит с лава и се борим на леглото, като целта е никой да не падне в лавата.

Тази игра препраща към важните житейски въпроси като загубата, опасността, спасяването и агресията.

Игри за предизвикване на смях/кикот. Говорете със смешен глас/правете се на клоун, паднете, пейте и т.н. Ако не можете да го правите, вземете една плюшена играчка и ползвайте нея, за да го направите.

Тези игри възстановяват нарушената връзка в различни ситуации и успешно заместват всякакви думи на извинение или обяснения.

Взиране. Детето и възрастния се взират един в друг докато единият не се разсмее.

Любовен еликсир. Който е напръскан с любовен еликсир, се влюбва в първото създание, което вижда независимо колко ужасно е то. Да поискаме другият родител да ни посипе с любовен еликсир и да започнем да показваме колко обожаваме детето (чрез любовни думи, стихчета, рими и т.н.).

Играта с любовния еликсир е подходяща когато децата се държат грубо – плюят, държат с неприлично или говорят лоши думи. Децата понякога си мислят, че са лоши и отблъскващи и имат нужда да получат уверение, че са обичани независимо от това какво правят или казват.

Шекспирова трагедия. Когато детето ви удря, плези ви се, казва ви, че ви мрази и че вие сте гадняр, вие драматично и с много преиграване може да се строполите „мъртъв” върху него (с много внимание и без нараняване и излишно притискане) като умирането и приземяването върху детето да е възможно най-дълго.

Падането и кикотът увеличават усещането за близост.

Анти- Игра. Гъделичкане. Тази игра може да предизвика смях, но ако детето е притиснато има вероятност това да е повече насилие, отколкото приятна игра.  Детето може да се чувства безпомощно и унизено от това, че е принудено да се смее и да се „забавлява“.