Вторият рожден ден на Дани започва по типичен начин – с торта, игри и лакомства. Нищо не изглежда необичайно, докато гостите на партито се появяват с балони в ръцете. Дани започва да крещи, да се крие и да плаче. Детето изпитва истински ужас от надуваемите разноцветни балони и това не само проваля рождения ден, но продължава и през следващите две години и половина.
„Всички деца имат страхове“, посочва Дъг Симонс, клиничен психолог в университета „Акадия“ във Волфвил, Ню Йорк. Тъй като младежите изследват света около тях, имат нови преживявания и се изправят пред нови предизвикателства, тревогите са почти неизбежна част от израстването. Съществуват общи страхове от детството, които са склонни да съвпадат с различните етапи на развитие.
Причини за детските страхове
Учените твърдят, че има еволюционно обяснение за много видове силни страхове. Например на праисторическите деца в предучилищна възраст им се е налагало да оцеляват сред големи животни, дълбоки води и змии и това е било наистина страшно. Други страхове възникват от опит от първа ръка. Например Дани е изпуснал балон с хелий в небето малко преди да започне да се страхува от балони. Страх може да възникне дори само когато човек стане свидетел на някакво преживяване. Например дете започва да се страхува от качване в асансьор, след като вижда група хора, заседнали в асансьора в мола. Фобиите имат и семейни корени. Децата с фобии често имат родител, баба или дядо, леля или чичо с ирационален страх, което предполага генетична връзка. Причина може да бъде и това, че децата просто копират отговора на страха, който са видели у родителите си, твърди детският психиатър Клаус Минде, ръководител на клиника за тревожност в Детската болница в Монреал.
В таблицата по-долу са изброени най-често срещаните детски страхове по възраст. Този списък не е изчерпателен и трябва да се има предвид, че някои деца биха имали различни страхове.
Как родителят може да помогне, когато детето се страхува
- Като не омаловажава и не осмива страховете на детето си.
- Като говори с детето си за неговите тревоги. Когато малкият човек разказва за тях, те полека си отиват.
- Като не се опитва да принуди младежа си да бъде смел. Обикновено отнема време детето да се изправи и постепенно да преодолее притесненията си.
- Като казва: „Всичко е наред, ти си в безопасност, аз съм тук.“ Нека детето знае, че родителят е там, за да го защити.
- Като говори и слуша. Като е спокоен и успокояващ. Като помага на детето да постави чувствата си в думи.
- Като отделя детето си за кратко време и преди да се разделят, казва, че ще се върне. Като го прегръща и се усмихва, когато тръгва. Така то ще се научи да не се тревожи от факта, че родителят го оставя за кратко и че винаги ще се връща.
- Като предлага успокояваща рутина. Чете или пее на детето си.
- Като ограничава страшните изображения и филми.
- Като помага на децата и тийнейджърите да се научат да се подготвят за предизвикателства като тестове или класни доклади. Така те ще знаят, че родителят вярва в тях.
Фобии
Всички деца имат страхове, но когато те са прекомерни и започват да пречат по един или друг начин на живота им, ние ги определяме като фобии“, казва клиничният психолог Дъг Симонс. Повечето деца се справят с нормалните страхове с нежната подкрепа от страна на родителите си.
Някои възможни признаци на необичайно високи нива на тревожност включват:
• Решително избягване на специфични ситуации или места (докато при деца на същата възраст няма такъв проблем)
• Противопоставяне на отделяне от родителя
• Устойчиви страхове, които повечето деца на същата възраст вече са израснали
• Затруднено заспиване
• Чести кошмари
• Чести стомашни болки и/или главоболие
• Често дъвчене на ноктите или смукане на палеца
• Прекалена срамежливост
• Неустойчивост на промени – например негативна реакция на промените в графика или настояване за специфични дрехи или само определени храни
• Необичаен страх от микроби или заболяване
• Извършване на повтарящи се действия, като например измиване на ръцете, проверка на ключалките на вратите или вещи отново и отново или повтарящи се тревожни мисли
• Детето изглежда неспособно да се възстанови от големи промени в живота, като например преместване на дома, смяна на училище, загуба на домашен любимец
• Чести притеснения, че „лош човек“ може да се опита да нарани някого
• Паника без очевидна причина
• Отрицателно и катастрофално мислене – представя и очаква най-лошия възможен резултат
• Прекомерни притеснения относно изпълнението на тестовете или че изпълнените задачи може да не са достатъчно добри
• Трудности при създаването на приятели или участие в групови дейности
• Склонност у единия или двамата родители да се тревожат прекомерно за детето
Симптомите на истинските тревожни разстройства обикновено не се проявяват преди навършване на шестгодишна възраст. Един от най-категоричните признаци на тревожно разстройство е прекомерният ирационален страх или страх, който трае поне шест месеца и който значително пречи на удоволствието на детето от живота в училище и у дома.
Третиране на фобиите:
За щастие повечето фобии са лечими. Като цяло те не са признак за сериозно психично заболяване, което изисква много месеци или години терапия. Ако обаче тревогите на детето продължават и пречат на удоволствието от всекидневния живот, може да се възползвате от някаква професионална помощ от психиатър или психолог или занимание, в което детето спокойно да може да изследва чрез игра фобиите си и да ги пребори.
Като част от плана за лечение на фобиите много терапевти предлагат излагането на детето на източника на тревожност в малки невъзмущаващи дози. При детето, което се страхува от кучета, може да се започне с това да се говори за този страх, като гледа снимки или видеокасета с кучета. На следващо място, то може да наблюдава живо куче зад безопасността на клетка или прозореца в магазина. След това с родител или терапевт може да прекара няколко минути в една стая с приятелско нежно малко кученце. Този постепенен процес се нарича десенсибилизация, което означава, че детето ще стане малко по-малко чувствително към източника на своя страх всеки път когато се сблъска с него.
no replies