Психомоторното развитие се отнася до когнитивните, емоционалните, двигателните и социалните способности на детето. Различни теории се опитват да отчетат модела на развитийните промени във времето, както и индивидуалните и контекстуалните фактори, които биха могли да насочат развитието. Да се отчетат всички аспекти е трудно, не е възможно и да се категоризират децата в строги рамки, но всяка теория има принос за подреждане на пъзела на развитието на детето. *

 От 3 до 6 месеца

Детето започва да контролира ръцете и краката си, хваща достъпен предмет, удря един предмет в друг спонтанно, обръща се само в креватчето си. Експериментира със звуци, жестове и мимики. Започва да произнася „а“, „е“, „у”, комбинира някои гласни и обръща глава по посока на звук (звънец), ако е близо, както и по посока на човешки глас.

От 6 до 12 месеца

Детето отговаря с реакция при повикване по име, както и на вербални и жестови нареждания „ела“, „стани“, „чао”. То разпознава няколко наименования на обекти: топка, кукла, ръкопляска, когато го поискат от него. Усмихва се на другия (има обмен), привързва се към възрастния, който се грижи за него, страхува се от чужди лица. Детето на тази възраст може да улови кубче в чаша, да удари два обекта след демонстрация, да хване с палец и показалец. То пълзи, следи с поглед сапунени мехурчета, държи лъжицата си, яде само бисквита (дъвче), яде само с пръсти, пие от чаша с малко помощ, вдига ръце и участва в обличането си (вдига си ръцете). То забелязва присъствието на непознат и усеща, че пелените му са мокри.

От 1 до 2 години

Детето овладява ходенето, а моториката се консолидира. Възможността за по-добро зрително възприемане на обектите го привлича и го подтиква към действие. Хващането и пускането са овладени и стават по-прецизни. Пинсетният захват се усъвършенства и обогатява с нови действия като вкарване и изваждане на предмет от кутия. Детето научава смисъла на съдържимо – съдържание. Усвоява представите за дълбочина, маса, вътре, вън, високо, ниско. Посочва с показалец, може да пие само от чаша, учи се да вгнездява кубове. Намира обект, скрит последователно под едно нещо и после под друго, след като е видяло преместването на обекта.

Изключително важното изграждане на представата за постоянство на обекта (детето търси играчка или предмет, които са изчезнали от погледа му) започва към 9-ия месец и се осъществява на няколко етапа. Последната фаза е между 18 и 24 месеца, когато детето достига до представата за невидимите премествания на обекта. С използването на постоянството на обекта детето започва да развива нови пространствени връзки между обектите (отзад, под).

Детето започва да открива ефекта на перспективата, констатирайки, че различните пози на главата довеждат до промени във формата на обектите, които познава. Започва да различава близкото от далечното пространство и да забелязва дистанцията.  Увеличава се интересът му към връзките между обектите. Мултиплицира преместванията на своите играчки (отдалечава ги, приближава ги към себе си или към други обекти).  Активно търси изчезналия обект. Детето пълни, изпразва, пресипва. Комбинирано и допълващо се използва двете си ръце.

Изследователската активност, новите манипулации, трудността или потребността от прецизност, за да се достигне до някаква цел, въвеждат предпочитанието в използването на едната ръка, която се проявява като доминираща.

От 2 до 3 години

Овладява бутане, теглене, качване, хвърляне, пълнене, изпразване. Хвърля обект по поръчка, придава на жеста на хвърляне импулс. Търкаля предмета, но движението остава безразборно. Тегли, влачи, повдига и бута, но транспортира несръчно. Къса, прелива, може да разопакова пакет. Може да сглобява пъзел, ако елементите са големи. Нанизва големи мъниста, използва четка и молив, като прави жестове, включващи цялата ръка. Първи опити за рязане, обличане и събличане – все още несръчни. Детето знае какво означава отпред – отзад, върху (отгоре), под (отдолу), вътре – вън, голямо – малко, на високо – на ниско.

3 – 4 години

Започва да се съобразява с посоката и с дистанцията. Регулира силата и амплитудата на жеста с оглед постигане на целта. Хваща по-сръчно предметите. Къса, моделира, реже. Може да се съблича и облича, прави първи опити да се закопчава. Моделира дадена форма с пластилин. Може да оперира ту с едната ръка като водеща, ту с другата. Знае какво означава отстрани, далече – близо, около, средно, легнало (хоризонтално), изправено (вертикално), кръгло, четвъртито, малко – много.

4 – 5 години

Може да хвърля и да улавя, но движенията са несръчни. Захватът при хващането е адаптиран според предмета. Може да реже по начертано трасе. Владее инструмента. Притежава по-добра фина координация: навива, отвива, обвива, но не може да развързва възел. Може да нанизва дребни мъниста. Завързва си обувките, закопчава си дрехите, облича се само. Може да оперира ту с едната ръка като водеща, ту с другата. Започва да разпознава дясно и ляво върху себе си. Знае какво означава срещу (дадено нещо), навсякъде, направо, цяло, правоъгълно.

6 – 7 години

Може да хвърля топка, като се съобразява с даден ритъм. Започва да показва прецизност в дейностите си. Може да докосва палеца си поотделно с останалите пръсти. Знае какво означава дясно (върху себе си), ляво (върху себе си), наклонено, по средата, половин, плътно – тънко. Установява се доминирането на едната ръка.

7 – 8 години

Учи се да децентрира (чрез децентрираното мислене децата виждат, че възприятията на другите могат да са различни от техните) дясно – ляво и да ги проектира върху другия, т.е. да разбира кое е ляво и кое дясно за друг човек. Завършва прехода от перцептивното пространство (или възприятийното, сензо-моторното) към представното (или интелектуалното). Усвоява характеристиките на елементите на пространството: идентичност, цвят, форма, количество, големина, полезност и т. н. Намалява егоцентризмът в мисленето.

Егоцентризмът доминира докъм 7-годишна възраст, което ще рече, че пространствените отношения, които детето установява, са функция от неговата собствена гледна точка. Например то не може да си представи, че човекът, поставен в друга поза, различна от неговата, вижда същия обект, който и то самото вижда.

*Информацията е обобщена по психологически инструмент на Chopler, A. за установяване на психомоторното развитие на детето от 0 до 8 години,  както и по Банова, В., „Психомоторно развитие и психомоторни практики”, „Словото“, 2003 г.