Психомоторика и символична игра
Игрите „наужким” са мощно средство за символизация. Появата им при малките деца дава голяма възможност за наблюдение, която ни помага да направим заключения за етапа, до който е достигнало формирането на психиката им. Играта говори за невидимия свят на детето.
Игри на изграждане и събаряне
Игри като строене с модулите, скачане от тях, бутане, блъскане, въртене винаги са израз на дуалността „издигане - конструкция” и „събаряне - деструкция”. Тези игри благоприятстват по-лесното и бързо овладяване на пространството, както и разтоварване на напрежението или тревогите на детето върху даден предмет - модул, кула, топка. Те са част от спонтанните манипулации на проби и грешки, които са нужни на всяко дете, за да изживее своите емоции, своята агресивност и постепенно да им придаде социално приемлива форма. (Банова, 2003)
При най-малките тези игри на правене и разваляне, на появяване и изчезване (в един тунел, под кърпа плат...) могат да продължават през половината от заниманието, докато при по-големите деца по-бързо да преминат в игри, в които се овладява и завоюва пространството. Според английския лекар - педиатър и психоаналитик, Доналд Уиникът този процес е важен, защото: "след като веднъж този стадий е прекосен успешно, детето ще може да намери своето собствено решение на проблем, свързан с разрушаването, който ще приеме формата на потребност от развитието на неговите способности... Детето (има) една творческа, съзидателна възможност за изразяване на неговата личност в растеж." (Winnicott, 1969)
Залата по Психомоторика предлага на детето да изживее своите емоции и влечения по символичен начин, да ги надмогне или да ги овладее чрез средствата, които само избира, или чрез тези, които възрастният предлага.
Строене на къщи
Символичната игра на строене на къщи има своя дълбок смисъл, който най-общо може да се обясни с поставянето на прегради между вътре и вън, като вътре е онова място на сигурност, в което можем да се приютим, когато имаме нужда от него, а навън е авантюристичният свят, в който се опитват нови неща и се расте.
Детето най-напред иска да построи къща за самото себе си, подпомагано при необходимост от възрастния, а по-късно то е готово да приеме другите вътре. Т.е. къщата веднъж е място за защита от групата и веднъж – място за социализация с групата.
"Детето организира структури от предмети извън своето тяло, но това винаги се прави, за да интегрира по-късно своето тяло в пространствените структури. То строи също нависоко ("най-високото възможно"), като това е едно завоюване на издигането в пространството" (Aucouturier, 1982). Това място може да бъде обитавано, но също агресирано – събаряно, и отново израждано.
Преиграване на тревогите
Матей е бил на зъболекар за пръв път и са му извадили млечен зъб. Боляло го е и е плакал. Той идва в залата по Психомоторика и веднага избира два големи модула, с които изгражда зъболекарски стол за пациента и място за зъболекаря. Той започва да разиграва "Вадене на зъб". Играта представлява инсценировка на събитието, което е предизвикало вълнение у Матей. Очевидно посещението при стоматолога се е запечатало в съзнанието на Матей с новото и непознато усещане, защото той играе на зъболекар още три пъти в залата по Психомоторика.
Една от формите за "обяснение" и "приемане" на това, което се случва в живота на децата, е чрез преиграване и повторения. Това им позволява да преживеят тревожните ситуации като игра. От една страна, споменът се повтаря в контекст на ниска тревожност, болката от него отшумява и позволява да се асоциира с нетравматизиращ набор от реакции. Другият аспект е, че в съзнанието си децата магически могат да пресъздадат събитията, така че ситуацията да има положителен изход: веднъж машинката на стоматолога се счупва и зъбът на Матей не може да бъде пломбиран, а друг път Матей се опитва да оправи зъба на стоматолога.
Децата използват фантазията, играта и мечтите, за да преживеят отново дадено събитие и да го преосмислят. Това доброволно пресъздаване в игрите позволява ситуациите да бъдат приемани спокойно в бъдеще.
