Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/movingki/public_html/movefeelplay.com/wp-includes/post-template.php on line 284
Психомоторика и когнитивното развитие – Психомоторика за всички деца

Психомоторика и когнитивното развитие

Две теории оставят трайно влияние върху съвременния поглед за формирането и развитието на нашите познавателни процеси. В продължение на много години теоретичните основи на когнитивното развитие произлизат от теорията на швейцарския психолог и философ Жан Пиаже. „Движението формира връзката със света и пространството“, казва той. А теорията на руския психолог Лев Виготски добавя, че познанието на детето се развива в социалния контекст чрез взаимоотношенията с роднините, приятелите и възпитателите на детето. Т.е. когнитивното развитие на децата е зависимо от и се развива благодарение на контактите им с другите.

Научаването в залата по Психомоторика става чрез експериментиране и чрез тренировка (това ще рече чрез повтаряне на опита), които оставят следи в тялото. Опитът се запаметява, а след това се пренася върху други действия и ситуации. Богатството на експериментите на детето зависи от количеството и качеството на стимулите, които то получава. От успешно извършените действия детето изпитва удоволствие, което е източник на основната енергия при научаването.

Ориентиране в пространството

В залата по Психомоторика децата по-лесно усвояват посоките (ляво, дясно, отпред, отзад, горе, долу и т.н.), което им помага за по-бързо ориентиране в пространството навън. Децата се ориентират колко място заема тяхното тяло в дадено пространство и по-лесно усвояват кое е малко, голямо, тясно, широко и т.н. Психомоторната зала е добро място за свързване с хората и пространството и за избягване на последиците от дългото застояване във виртуалния свят още от първите години на живота.

Ориентиране във времето

Времето е сложна конструкция, която не е лесна за възприемане от детето. Структурирането му изисква разбирания за последователност, продължителност, интервал, скорост; периодичност и т.н. Времето е и субективно възприятие въпреки обективното разделяне на седмици, месеци и години. Спомените за приятно прекарано време се запечатват като на кинолента и ни съпровождат през живота. Именно времето е онова, което позволява на децата да растат и да се учат, т.е. да повтарят действията си, за да ги овладеят и да станат автономни.

В залата времето е свързано с "телесното преживяване" и с говора. Децата придобиват представа за времевата рамка на занятията, което им помага да структурират игрите си според нея. Тази опитност им дава възможност по-лесно да придобият усещане за времеви отрязък и извън залата.

„Бащата” на Релационната психомоторика Бернар Окотюрие подчертава, че реалността на пространството и времето става достижение на детето благодарение на ситуации, в които то емоционално ги преживява в една носеща сигурност рамка.
При липса на опорни точки за времето и пространството говорим, че детето не е успяло да преживее структурирането и ориентацията в ранното детство.

Ритуалът по начало и край като настройка на времето

Заниманието по Психомоторика започва и завършва с ритуал. В началото всяко дете се посреща със своето име, чува правилата, според които залата е място, където играем, без да се нараняваме. Ритуалът, завършващ класа, съдържа символична игра, с която се променят динамиката и експресивността на тялото, преди да си тръгнем, т.е. „затваряме“ времето и пространството за игра, както и приключваме всичко, което е било актуално в съзнанието ни. Настройваме се за света, времето и пространството навън.

Внимание, Памет, Възприятие, Език, Мислене, Скорост

Когнитивни понятия, за формирането на които залата по Психомоторика е полезна. Децата изпробват различни начини на мислене и на решаване на проблеми.

to top button