Психомоторика и движение
Двигателна увереност
Наско всеки път строи все по-високи и по-високи кули от модули, върху които обожава да се покатерва и после да скача от тях като нинджа. Понякога пада, но друг път успява да премине цялото предизвикателно трасе. Опитите му биха ужасили всяка баба, която задължително би се притекла на помощ, но Наско няма нужда от помощ – той е развил увереност, която ще му служи дълго.
Когато едно дете бъде оставено да се движи според собственото си темпо и желание в защитена среда, то бързо разбира какви са възможностите и границите на собственото му тяло.
Подобряване на координацията
Когато Лена идва за пръв път в залата по Психомоторика, тя си харесва ниските килимчета и играе с любопитство върху тях. На следващото занимание си позволява да се качи на по-висок модул, но е нестабилна и това я кара да слезе от него с приплъзване. Експериментите продължават със скокове с един и два крака, които са придружени от загубване на баланса и падания върху меките килимчета. След няколко месеца Лена е толкова уверена, че отстрани всеки би казал, че тя изпълнява виртуозни пируети и владее координацията си до съвършенство.
Когато детето достигне по-добро владеене на височината, скоростта и координацията, то опитва необичайни, даже акробатични пози.
Изграждане на схема на тялото
Какво е схема на тялото и защо е важна?
Ако едно дете не чува, то няма да знае за какво служи играчката телефон, която му подавате. Ако ви е видяло да му показвате как слагате слушалката на ухото си, то може и да я доближи до своето, но по-вероятно е в играта си с телефона да я доближи да вашето ухо, защото е видяло как вие използвате тази част от тялото си. По същия начин, ако някоя част от тялото по една или друга причина остане неинтегрирана, тя остава скована и недобре служеща, недобре използваема. Понякога казваме, че едно дете е тромаво или че, когато тича, ръцете му стоят прилепени за тялото, без да бъдат размахвани в такт с движението. Тогава говорим, че схемата на тялото е недобре изградена.
Концептите "схема на тялото" и "образ на тялото" са резултат от множество изследвания на невролози, психиатри и психолози, което е довело до сравнително добри разбирания за спецификата на реалните и въображаемите му перцепции.
Според французойката Франсоаз Долто, пионер на детската психоанализа, "схемата на тялото е синтез на усещанията, идващи от нашето тяло. Образът за тялото е синтезът на нашия емоционален междучовешки опит." (Долто, Ф. „Несъзнаваният образ на тялото", С. 2005) Казваме още, че представата за тялото и за неговата моторика се нарича „схема на тялото“. Емоционалната представа, която имаме за себе си, е образът на тялото. (Банова, В. „Ръководство по релационна психомоторика” С. 2001)
Да имаш схема на тялото означава да можеш да си го представиш, ако затвориш очи, т.е. да знаеш как изглежда тялото ти в покой и в движение. Образът на тялото е начинът, по който нашето тяло ни изглежда на нас самите (красиво, стройно, дебело, слабо, отпуснато). Образът на тялото често е повлиян от думите на другите. Например, ако едно дете често чува за себе си определението „хубавица”, то развива образ на тялото, който е свързан с хубост. Образът на тялото се изгражда в процеса на идентификация с родителя от същия пол. Много е трудно за малкото момче да изгради позитивен образ за себе си, ако мъжкото у бащата не се позитивира.
Схемата на тялото не е вродена, а се изработва постепенно чрез изследване на тялото, диференциация на себе си по отношение на другия, подражанието, опита с огледалото и графичната представа за тялото (рисунката на човешка фигура, която дава сведения за нивото на интеграция на схема на тялото, за начина, по който детето преживява своето тяло, за впечатлението, което то има за него, и т.н.). (Goodenough, 1926; Koppitz, 1968)
Как се изгражда схема в залата по Психомоторика?
Чрез движение, експерименти, падания, напъхвания на тялото в различни модули и усещанията, които дава всяко движение в досег с материалите. Идеята на скриването и скришните места в залата е да „правят тяло“ на детето. Такива са къщичките от модули, модулите с дупка, тунелите. Скритото пространство дава възможност да се направи граница между това, което е вътре, и това, което е вън.
Въпросът за границите е много важен и отсъствието им във всеки смисъл би могло да е в основата на много проблеми.