Психомоториката по света
Психомоторика е комплексно понятие, което обозначава връзката между тялото и психиката. Терминът произхожда от Германия и е употребен за първи път от невролога и психиатър Вилхелм Гризингер през 1844 година (1).
Германската възпитателка Шарлот Анна Пфефер е първата, която прилага психомоторния подход в своята практика (2). Въпреки това нейният ученик Ърнст Дж. Кифард се счита за основател на Психомоториката в немскоезичните държави. В средата на миналия век той работи с деца, които имат поведенчески и релационни разстройства. Въз основа на тази работа Кифард изчиства концепцията си за Психомоторика, а по-късно я нарича Моторна педагогика (3).
Работата на германските практици и теорeтици вдъхновява няколко холандски и белгийски психиатри (4). След Втората световна война техните идеи, свързани с Психомоториката, са особено широко разпространени в Холандия и Белгия (Фландрия). Първоначално в научните среди е актуално названието "Двигателна терапия". Постепенно фокусът на изследванията се променя от физическата активност към начина, по който хората се движат във връзка с обкръжението и контекста. Така двигателната терапия се превръща в психотерапия, ориентирана към движението и тялото. Появяват се научни трудове като "Обща теория за човешкото отношение и движение" (5) и „Образование за движение" (6). Основата на тези трудове е връзката между тялото и ума, разглеждани от психоаналитична гледна точка (7).
Във Франция Дюпре преоткрива термина „Психомоторика” около 1905 г. Следват проучвания и обогатяване на метода от други педагози, психолози и психоаналитици (8). Бернар Окотюрие и Андре Лапиер имат голям принос за разработването на Психомоториката за деца въз основа на педагогиката, психологията и психиатрията. Окотюрие използва концепции от Жан Пиаже, Зигмунд Фройд и най-вече Доналд Уиникът, за да обоснове своята теория по Релационна психомоторика. Разработена през 70-те и 80-те години на миналия век, тя обяснява, че телесните корени са в основата на психологическото раждане и на интелигентността (9).
„Опитах се да разбера какво казва тялото на психологическо и емоционално ниво... Ако говорим за психомоторно, говорим за всички чувства, движения, тонус и емоция на тялото. Всичко, което се изразява чрез играта на детето. Психомоториката има за цел да постигне обединение на всички тези функции... Детето изразява своята история чрез игра и е важно да я изрази с удоволствие. Това се нарича символична игра и винаги представлява историята на детето", обяснява Окотюрие.
Как се ражда „Релационната психомоторика на Окотюрие” виж тук.
Как стоят нещата днес в областта на психомоторната практика?
Дефиницията за Психомоторика на Европейския форум по Психомоторика е базирана на холистичния възглед за човека и единството между тяло, ум и душа. Терминът обозначава взаимодействието на когницията, емоцията и движението, както и тяхното влияние върху индивидуалните компетенции в психосоциален контекст.
Това определение се приема от всички, практикуващи Психомоторика, но въпроса КАК да се прилага метода намира различни отговори във всяка отделна страна. През годините различните концепции за Психомоторика са се развивали паралелно една на друга, но не са си контактували.
Разликите между тези концепции трябва да бъдат разбирани през призмата на различната историческа култура на различните страни.
В Австрия Психомоториката, която се нарича Мотология, е насочена главно към подкрепа за развитието на детето и се прилага в група.
В Германия Психомоториката също се нарича Мотология. Много застъпена и разпространена е "Образователната Психомоторика" в училищата от начален етап и детските градини през практиката и обученията на Ренате Цимер. Терапевтичната Психомоторика в Германия е интегративна и включва работа с емоциите като интегрира телесен, семейно ориентиран, релационен, пре-и перинатален, психодинамичен и майндфулнес подход. Популярна е през работата на проф. Амара Екерт.
В Холандия и Белгия има университетско образование със степен „Бакалавър” и „Магистър”, насочено главно към терапевтичната помощ.
Професия Psychomotricien съществува във Франция (9). Много дълго време Психомоториката е била насочена само към ранното детство, но днес полето й на приложение се разширява към възрастни и стари хора.
„Контакт” е ключовата дума, върху която стъпва психомоторната работа в Дания. Тя обхваща вътрешния контакт (сензорно присъствие, осъзнаване на тялото, заземяване, центриране и т.н.) и външния контакт (докосване, социална връзка и усещане за света). Психомоториката в Дания не работи с емоциите, въпреки че използва тялото.
Графомоториката е широко разпространена в Швейцария. Тя е въведена от Сузане Навил в швейцарските училища още през 60-те години на миналия век. Графомоторната интервенция в психомоторния холистичен смисъл се дефинира като развиване на умения за писане на базата на общи и фини двигателни и сензорни умения.
В Чехия психомоторния подход стъпва върху рехабилитацията (от латински rehabilitates, идващо от латинското re - отново, наново, и habilis - изправен, използваем, означава възстановяване на годността и възможностите на определен субект). Чешката психомоторика се съсредоточава върху възстановяване на психичното равновесие, както и върху биологичното, социалното и духовното благосъстояние на човека.
Психомоториката е добре развита и в романоезични страни като Испания, Португалия и Италия и много по-малко в англо-саксонските. На въпрос защо Психомоториката е по-разпространена във франкофонския и латиноамериканския свят, Бернар Окотюрие отговаря, че практиката се основава на движението и преживяванията през тялото, а в англосаксонския свят тялото е по-контролирано и спонтанността не се насърчава. Въпреки това методът все повече се оценява като благоприятен за когнитивното, емоционално и физическо развитие. Специалистите осъзнават, че Психомоториката предизвиква да бъде разбран езикът на тялото (невербалната комуникация) и на това, което то разказва за вътрешния свят.
Днес европейските професионални асоциации по Психомоторика са обединени в Европейски форум по Психомоторика (EFP), основан през 1996 г., в който в момента членуват 15 държави (11).
Бележки
1. Greisinger W. Mental pathology and therapeutics, 2nd ed. 1867.
2. Pfeffer, Ch. Psychomotorische Heilerziehung, in: Zeitschrift für Kinderpsychiatrie, 1955.
3. Kiphard, E.J, Psychomotorik in Theorie und Praxis, 1989.
4. Ван де Шеер, Краус, Ван Андел, Вандердриф и Пиърлоут и други.
5. Buytendijk, F. J. J., General Theory of Human Carriage and Movement (Utrecht: Spectrum,. 1948).
6. Gordijn (1961).
7. Buytendijk 1948; Gordijn 1961; Sivadon, Gantheret 1965.
8. Трудове пишат Валон, Берге, Стамбак, Бернар Окотюрие, Андре Лапиер и други.
9. Aucouturier, Bernard, A prática Psicomotora: Reeducação e Terapia. Porto Alegre: Artmed, 1986.
10. Преподава се от 1950 г., но официално е призната едва през 1974 година, а названието си получава през 1981 г.
11. Виж линк към организацията във "Връзки".