В продължение на 20 години (от 1997 до 2017 година) в България Психомоторика се практикува в модалностите "Релационна психомоторика" и "Аналитична Психомоторика". От 2019 година у нас има обучени специалисти по "Интегративна Психомоторика".

Практиката по "Релационната Психомоторика" има своите корени в Белгия, където през 1996-1997 г. Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, осъществява едногодишна специализация по "Психомоторно възпитание". Във Факултета по психология и образователни науки на Католическия университет в Льовен тя се обучава под ръководството на Паскал Дидриш, последователка на "бащата" на Релационната психомоторика тогава проф. Бернар Окотюрие (По-късно проф. Окутюрие изоставя "Релационната психомоторика", която остава "запазена марка" на неговия колега Андре Лапиер, с когото основават практиката и обосновават теорията й). Банова завършва специализацията си с дипломна работа на тема „Психомоторно възпитание и превенция”.

С връщането си в България тя започва да практикува метода чрез директна работа с деца и да го преподава. Чете курсове "Релационна психомоторика" и "Психомоторно развитие и психомоторни практики" на студенти бакалаври по психология в Нов български университет. С финансовата подкрепа на университета организира оборудване на Психомоторна зала в столична детска градина (1), където практикува и провежда стажове за студентите до 2001 година.

Католическият университет в Льовен в лицето на професорите Андре Дийн и Кристиан Лепо-Фроман подкрепят усилията на Банова да развива Психомоторика в България и в продължение на 3-4 години университетът финансира гостуването на нейната преподавателка Паскал Дидриш у нас с цел провеждане на семинари със студенти. Банова намира възможност да покани в България и Жан Ибанез - клиничен психомоторен терапевт от Марсилия, който също провежда семинари, но със специалисти, интересуващи се от Психомоторика (2).

Междувременно Весела Банова организира психомоторни обучения за хора, работещи с деца в домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД). Като психолог и научен сътрудник по възрастова психология в Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене ръководи научно-изследователските проекти „Интеграция на деца с проблеми в психомоторното развитие в рамките на отворени и затворени детски заведения“ и „Внедряване на психомоторното възпитание и психомоторното стимулиране в ДМСГД“. Тя участва в оборудването на 32 психомоторни зали във всички тях (3). Днес практиката в голяма част от тях е изоставена. В продължение на десет години Банова е ангажирана с обучение и супервизия на над 60 специалисти от  екипите на ДМСГД и дневни домове за деца с увреждания (4). Днес Психомоториката продължава да се практикува като рехабилитационен и терапевтичен метод за деца с увреждания и психични страдания в някои  центрове за психологическа подкрепа в страната (5).

През 2001 година Георги Добринов, ученик на Банова, поема практиката й в столичната детска градина, а по-късно основава своя практика и я нарича "Аналитична психомоторика" (6). Добринов продължава да работи с деца и да обучава психолози, педагози и други специалисти и до днес.

През 2017 година Весела Банова решава да поднови курсовете си по "Релационна психомоторика" и обучава специалисти от различни професии във "Въвеждащо ниво" чрез своя Психоаналитичен институт ТОЛК (7).

До 2017 г. работата на специалистите, които използват психомоторни практики в своята работа, се супервизира единствено от ветераните в професията, които са се формирали в психоаналитична парадигма и имат психоаналитичен поглед върху психомоторната работа.

Междувременно тогава специалисти с различни професии (терапевти, психолози, педагози), които имат досег с обучение и практика както в България, така и в Европа, правят опити да въведат Психомоториката като образователен, възпитателен и терапевтичен метод в подкрепа на детското развитие и в други детски градини в София и работят на частна практика.

В резултат на усилията на някои от тях през 2019 в България стартира първото три годишно обучение по "Интегративна психомоторна терапия за деца" провеждано от проф. Амара Екерт (проф. от Университета по приложни науки в Дармщад и член на Германската асоциация по Психомоторика) и в България започва да се практикува "Интегративна Психомоторика". Основната разлика между този подход и модалностите "Релационна" и "Аналитичната Психомоторика" така, както се практикуват в България, се открива в използването на тялото и взаимната игра на терапевт и дете (игра "със" и "за" детето) като терапевтични интервенции, а не на анализирането и използването на езика като възможности за подкрепа на развитието.

През 2020 г- в България е създадена първата пофесионална организации по Психомоторика в лицето на Българска асоциация за развитие на Психомоториката (8).

Работата на специалистите по "Интегративна Психомоторика" се супервизира от телесно-ориентирани психомоторни терапевти според стандартите на европейските академични институции.

Бележки:

1. Бившата 55-а ЦДГ в София, днес 155-а ЦДГ "Веселина".

2. Поканата е осъществена в рамките на програма ТЕМПУС с бенефициент тогава Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" към Александровска болница в лицето на доц. д-р Надя Полнарева. От своето създаване през 1990 година програма ТЕМПУС допринася за насърчаване и сътрудничество между академичните среди на Европейския съюз и партньорските държави.

3. В изпълнение на политиките за закрила на детето, чието начало е поставено през 2001 година с новия Закон за закрила на детето и учредяване на отделите за закрила на детето в България.

4. Съдбата на голяма част от психомоторните зали е неясна. Във Видин и във Варна, в домовете за медико-социални грижи за деца и днес работят две от тях.

5. Като например в Центъра за социална рехабилитация и интеграция “Детски кът за развитие” в Русе. Предоставянето на услугата е в рамките на проект, финансиран по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, по схема за безвъзмездна финансова помощ „Социални услуги за социално включване”.

6. Практиката на Добринов е описана на следния линк: тук

7. Психоаналитичен институт ТОЛК може да бъде открит тук: тук

8. Българска асоциация за развитие на Психомоториката може да бъде открита: тук