Преди 6 години написах статия за развитието на Психомоториката в България, а поводът беше предстоящото създаване на Българска асоциация за развитие на Психомоториката (БАПМТ), както и моята нужда да осмисля пътя си и да видя върху какво стъпвам, за да искам развитие на една специфична парадигма за подкрепа на деца и възрастни, каквато възнамерявах да внеса в България чрез германско обучение.
–––
Тази статия (1) съдържаше и още съдържа информация, според която в продължение на 20 години (от 1997 до 2017 година) в България Психомоторика се е практикувала в модалностите „Релационна психомоторика“ и „Аналитична Психомоторика“. Разказваше и подробности за практиката по „Релационната Психомоторика“, внесена от Белгия, където през 1996-1997 г. Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, осъществява едногодишна специализация по „Психомоторно възпитание“ и пише дипломна работа на тема „Психомоторно възпитание и превенция”. Правеше преглед на местата на приложение и обучение (ДМСГД и НБУ), както и на последователите на Банова, сред които Георги Добринов. Споменато бе, че през 2001 година Георги Добринов поема практиката на Банова в столичната детска градина, а по-късно основава своя практика и я нарича „Аналитична психомоторика“ и че към тогавашна дата Добринов продължава да работи с деца и да обучава психолози, педагози и други специалисти. „До 2017 г. работата на специалистите, които използват психомоторни практики в своята работа, се супервизира единствено от ветераните в професията, които са се формирали в психоаналитична парадигма и имат психоаналитичен поглед върху психомоторната работа….“
––
Скоро получих писмо, в което български колеги, последователи и съмишленици на Добринов, настояват за психомоторна практика и идентичност пред европейските институции на основата на присъствието им в тази информация от нашия сайт.
По този повод съм длъжна да уточня какво имам предвид когато съм написала, че има и други психомоторни специалисти в България, и когато съм визирала именно него, наравно с Весела Банова. Истина е че съм го казала също както е истина, че от гледна точка на сегашното ми разбиране за Психомоториката, това не е съвсем вярно.
От гледна точка на сегашните ми разбирания и квалификации това, за което съм твърдяла, че е Психомоторика тогава, не е Психомоторика, а обичайна детска психотерапия с психодинамични и психоаналитични теории в нея.
Не знам дали тази бележка 6 години след написването на статията променя нещата, но стоя зад думите си както тогава, така и сега и смятам, че разликата е принципна и отразява не само генерално разбирането за Психомоторикта в България, но и споровете и трусовете в сдружение Бългаска асоциация за развитие на Психомоториката.
Какво разбираме под Психомоторика и накъде да вървим според тези разбирания – заедно, поотделно или в различни посоки и конфигурации, предстои да се разбере.
Ваня Дункова
no replies