Представяме ви проучване на Института за психомоторна подготовка в Южна Африка (PEISA) за влиянието на специализираната психомоторна програма на проф. Бернар Окотюрие върху деца от 1. клас в държавно училище в Квазулу Натал. Изследването е завършено в края на август 2018 г. и любезно предоставено за „Психомоторика за всички деца“ от психомоторния терапевт Мишел Кочелеф-Хофман. PEISA изпълнява психомоторна програма в тридесет училища в областта Квазулу Натал с превантивна цел за подпомагане на социално-емоционалното развитие на деца от предучилищна и начална училищна възраст.

В училищните години от децата се очаква да следват напътствия, да седят мирно и да изпълняват академични задачи по организиран начин. Очаква се и да учат заедно и в сътрудничество с учители и връстници. Въпреки това много деца се борят да се адаптират към тази нова среда и това може да доведе до лоши резултати от обучението. Детската социална и емоционална компетентност може да играе решаваща роля в училищния успех, бъдещото посещаване на училище и перспективите за живот. Социално-емоционалните умения се отнасят до емоционалното знание, контрола на импулсите, положителното взаимодействие с връстниците, както и просоциалното поведение. Изследванията показват, че децата, които се борят със социалното взаимодействие и емоционалното регулиране, и тези, които са емоционално негъвкави и раздразнителни, може да не притежават адекватни лични ресурси, за да се съсредоточат и да се справят с учебната среда. Обаче онези, които могат да разберат и да регулират емоциите, могат да останат положително ангажирани със задачите в класната стая. 

Психомоторната програма на PEISA по метода на проф. Бернар Окотюрие има за цел да подпомогне социално-емоционалните връзки на децата, да повиши самочувствието, автономността, единството на тялото, позитивната емоционална регулация, ненасилствената комуникация и самоуважението, което може да има дългосрочни ползи за училищната готовност и намаляване на агресивните тенденции.

В проучването на PEISA са изследвани 56 (60,1%) деца, които са завършили психомоторна програма в предучилищна възраст, и 36 (39,1%), които не са завършили програмата. Извадката обхваща 44 момчета и 48 момичета в първи клас на  възраст между 6-9 години. Целта е била да се разбере дали има разлика в социалното и емоционалното поведение на двете групи деца и до каква степен това може да се припише на психомоторната практика.

За сравнението между двете групи е използван ревизираният тест Minnesota Preschool Affected (MPAC-R/S). Децата са изследвани на детската площадка и в свободното си време в класната стая.

Проучвателният процес е одобрен от Комитета по етика по хуманитарни науки и социални науки (HSSREC, HSS/2150/017CA) на Университета в Квазулу Натал. Разрешението за провеждане на проучването в местно училище е получено чрез Министерството на образованието. Родителите на всички деца са били информирани за проучването и са помолени да дадат своето съгласие за участието на детето си. Децата също са били попитани дали искат да участват.

MPAC-R/S е инструмент за наблюдение, който измерва социално-емоционалната компетентност на децата в свободната игра. Той съдържа 21 въпроса и се фокусира върху положителните и отрицателните афекти, положителното и отрицателното участие във взаимоотношенията, пропуските в контрола на импулсите, положителните реакции на чувството на неудовлетвореност, необичайното поведение, лидерството и просоциалното поведение.

Анализът на въпросите на MPAC е извършен чрез анализ на факторите, за да се види колко е подходящ инструментът за контекста на Южна Африка, като са изведени седем социално-емоционални домейна.

Фактор 1: Просоциално и лидерско поведение. Това са деца, които са харесвани и проявяват просоциално и лидерско поведение.

Фактор 2: Положителен-отрицателен афект. Децата, които са оценени високо по този фактор, показват положителен афект (усмихват се и изглеждат щастливи), докато децата, които имат нисък коефициент, имат преобладаващо отрицателно държание.

Фактор 3: Изолираност от връстниците. Тези деца са изолирани от социални задачи или стават агресивни и раздразнителни в тях. За тях социалните взаимодействия са трудни и могат да бъдат определени като нехаресвани.

Фактор 4: Фокусирана или продуктивна дейност. Тези деца са ориентирани към дейността, която извършват. Те са включени в задачите и са независими.

Фактор 5: Положително-отрицателно справяне. Тези деца са в състояние да изразят устно своите чувства и да не насочват фрустрацията си към друго лице. Denham et al. (1991) го определят като положителни реакции към чувството на неудовлетвореност.

Фактор 6: Оптимизъм. Тези деца реагират добре при участие в негативни схватки и показват преобладаващо положителни афекти.

Фактор 7: Необичайни поведения. Тези деца са агресивни дори когато не са провокирани и са емоционално откъснати.

Резултатите от проучването недвусмислено показват, че прилагането на психомоторната програма има значими резултати по фактор 1. Поведенията, свързани с просоциалното поведение, обикновено се отнасят до сътрудничество с връстници, съпричастност, споделяне, подпомагане и т.н. Просоциалните деца са склонни да бъдат добре адаптирани, социално компетентни, добре регулирани и притежават положителна самоконцепция (начинът, по който гледат на себе си).

Авторите правят извода, че социално-емоционалното развитие е от решаващо значение както за настоящото, така и за бъдещото благосъстояние, психичното здраве и успеха в училище и по-късно в университета.

В изводите от проучването се подчертава необходимостта да се обърне по-голямо внимание на социално-емоционалната компетентност в детските градини и практиките в класната стая и се отправя препоръка изследването да се ползва при мотивиране на държавните институции за включването на Психомоториката в системата на училищното образование.

Ваня Дункова