Кой съм аз? Един щастлив различен!

2 април е Световeн ден за осведоменост за аутизма

„Ставам в 3:55 часа, протягам се, използвам банята и си слагам дезодорант. След това почиствам лицето си и си обличам работните дрехи. Слизам долу, правя си закуска, слагам си обувките и се обаждам на такси. Тази рутина ми помага да отида на работа навреме. Едно от по-големите предизвикателства, пред които се изправям, е промяната, особено внезапната промяна. Когато нещо изненадващо се случи, не реагирам добре. Веднъж се разстроих, защото в пералнята ми бяха изпрали панталоните твърде късно и все още бяха влажни на сутринта. Когато възникнат такива проблеми, се опитвам да поема дълбоко въздух и да разбера как да ги разреша. Ако това е нещо, което не мога да разреша, просто се опитвам да го преживея и да си кажа, че не е голяма работа.
Когато бях в училище, взаимодействието с другите ученици беше трудно, защото никога не знаех дали някой ще бъде добър или лош с мен. Също така се притеснявах за това, което хората мислят за мен, защото действам по различен начин в социални ситуации. Например, ако говоря с някого, понякога аз излизам и гледам настрани, защото или не искам да говоря, или разговорът ми е скучен. Другите хора невинаги харесват това. Работил съм върху моите социални умения. Разбирам езика на тялото по-добре, отколкото преди. Сега знам, че някои хора не казват, когато са притеснени, но можете да го видите по лицето или движенията им. Вече имам и по-добър самоконтрол – научих се да контролирам страховете си. Преди лесно се плашех от сирените на линейките, но сега знам, че са само звуци.
Много неща освен работата ме правят щастлив. Харесва ми да ходя през пролетта. Харесва ми да играя игри, да гледам филми и да излизам на боулинг с приятелите си. Обичам животни, особено сови. Има чифт сови, които живеят зад къщата на баба ми, и всеки може да говори с тях. Да бъда със семейството си ме прави най-щастлив, защото знам, че са там за мен. Малкото ми приятели са като мен.
Знам, че имам увреждане, че съм различен и че имам ограничения заради това. Но мисля, че да бъда различен е нещо добро. Ако всички бяха едни и същи, щеше да е скучно. По-лесно е да приемате и прегърнете идеята за това кой сте всъщност, отколкото да се опитвате да се промените. По-лесно е да бъдете щастлив!”
Брукс Улфнър, 24-годишен мъж с аутизъм, който работи като техник по хранене в болница "Мери" в Сейнт Луис, Мисури. Историята му е тук.

Забележително е, че емоционалното благополучие и преследването му, въпреки че са високо ценени за всяко човешко същество, са получили толкова малко внимание в областта на аутизма, казва д-р Питър Вермеулен от организацията Autisme Centraal в  Белгия. Той от години се занимава с изследване на показатели като щастие, самооценка и благополучие на деца и възрастни с аутистични симптоми.

По повод днешния Световен ден за повишаване на информираността на обществото по въпросите на аутизма припомняме, че изследванията за ефектите и резултатите от определени терапии оценяват главно аспекти, които не са свързани с щастието и благополучието на хората от аутистичния спектър: увеличаване на интелигентността на детето, адаптивни оценки на поведението, намаляване на предизвикателствата на поведението, намаляване на нуждата от подкрепа, по-голямо социално включване, а по-късно в зряла възраст и дали хората с аутизъм имат работа или не, къде живеят, какви са нивата им на когнитивно и адаптивно функциониране, имат ли приятели и колко са, както и от колко подкрепа все още се нуждаят.

Изследваме дали тези деца и възрастни са по-умни, по-квалифицирани, по-малко предизвикателни, по-независими и по-включени, но не се питаме дали задължително са по-щастливи. А примерът по-горе доказва, че успехът в живота и щастието не се основават само на високи нива на независимост и адаптивно функциониране.

Вместо да се концентрираме върху липсата на емоционално благополучие при аутистичните хора, трябва да разработим стратегии, които да улеснят усещането за щастие, съветва д-р Вермеулен. За начало първата и най-важна стъпка в популяризирането на щастието при хората, страдащи от аутизъм, е да се развият аутистични начини за оценка на техните положителни чувства. „Трябва да избягваме принуждаването на аутистичните хора в невротипната концепция за щастие: щастието е лична и субективна конструкция и нещата, които правят един аутистичен човек щастлив, не отразяват непременно онези, които правят невротипния човек щастлив”, казва Вермеулен. (Д-р Вермеулен говори за благополучието при аутистични индивиди тук.)

При различните терапевтични и образователни интервенции целта не трябва да бъде най-високото ниво на функциониране, а това, което дава чувство за удовлетворение на аутистичното дете. Да бъдеш горд от това, което можеш да направиш, е по-важно от по-високите оценки за всякакви обективни мерки за независимост и нива на функциониране.

 Наблюдения от залата по Психомоторика

 1. Децата с аутистични симптоми са уязвими към сензорно претоварване. В такива ситуации спирането на активността и осигуряването на време и пространство за възстановяване, както и техники за релаксация помагат.

2. Рутинните занимания и познатите ритуали дават възможност на аутистичното дете да улесни разбирането си за това какво се случва и какво ще се случи по-нататък. Въвеждайте бавно всяка промяна или ново занимание и винаги обяснявайте какво е различното от преден път или предно занимание и защо е различно.

3. Детето с аутистични симптоми може да бъде „побутнато”, за да постигне резултат, но не прекалено далеч извън зоната му на комфорт. Тогава се загубва удоволствието от движението или заниманието и се стига до обратен ефект.

4. Ако детето бъде предупредено за стимула, от който се страхува, или за източника, от който този стимул идва, то може да реагира по-спокойно към него. Често не самите стимули плашат детето, а неизвестността.

5. Аутистичните индивиди, изглежда, имат проблеми с различните стимули, прилагани едновременно. Откриването на източника, който носи удоволствие в момента (понякога чрез проба и грешка), и елиминирането на другите канали водят до щастие у децата.

6. Аутистичните деца сякаш приемат погледа като нежелано докосване, а това за тях е свръхстимул. Ако не гледате аутистичното дете, то ще чуе (= разбeрe) по-добре.

7. Ако едно дете бъде оставено само да използва начините си да изследва света (също както и останалите деца), то може да постигне много.

8. Ако говорите на аутистичното дете, обсебено от повтарящи се действия, то е малко вероятно да ви чуе. Ако обаче говорите на предмета, който го е обсебил, вероятността се увеличава. (Например: „Хей, врата, ти искаш Матей да се занимава с теб през цялото време, но може да го оставиш за малко, защото той има и друга работа.” или: „Хей, ключ, на теб ти е приятно да те щракат по десет пъти, но Калина сега може да иска да прави нещо друго, така че й дай почивка, за да направи онова, което иска самата тя.”)

9. Дарбите и талантите на аутистичните деца трябва да бъдат подхранвани и поощрявани, а не да се осмиват, както често се случва.

10. Тактилните средства улесняват разбирането и комуникацията, както и непряката комуникация. Децата ще са благодарни за всяко време, което им се даде, за да „зададат” своя въпрос или да бъдат разбрани техните отговори. Имайте предвид, че аутистичните хора често се нуждаят от повече време и за тях е изключително трудно да следват бързо променящите се социални инструкции.

Аутизмът на детето е част от това, което е то самото. Насърчаването на детето да се държи по неаутистичен начин няма да увеличи шансовете му да бъде щастливо и успешно.

Ваня Дункова

no replies

Leave your comment