Като психотерапия, ориентирана върху телесното изразяване, Психомоториката поставя специален акцент върху взаимосвързаността между моторните функции и психичния живот на личността. Тя се основава на холистичния възглед за човешкия индивид, изповядвайки единството между ум и тяло и обединявайки когнитивните, емоционални и физически аспекти на субекта. Следователно Психомоториката произлиза от научни концепции и методи от различни дисциплини като неврология, психология, ерготерапия, спорт и рехабилитация. В терапевтичния арсенал на Психомоториката съществуват десетки техники. Те могат да бъдат категоризирани в три основни категории:
– Tерапии, които до голяма степен се базират на техники, свързани с телесното участие;
– Tерапии, които до голяма степен се базират на техники, свързани с психично-сензорното;
– Tерапии, които до голяма степен се базират на техники, свързани с изразяването.
Психомоторните терапевти предоставят услуги, които са от голямо значение за различни видове клиенти:
– Недоносени бебета: За преждевременно родени се считат бебета, появили се преди завършването на 37-мата седмица от бременността. При голяма част от тези деца се наблюдават психомоторни затруднения, които дават основание за провеждане на психомоторна терапия;
– Церебрална парализа: състояние, белязано с нарушена мускулна координация (спастична парализа) и/или други нарушения, причинени обикновено от нарушения на мозъка преди или по време на раждането;
– Забавяне в развитието: състояние, което представлява значително изоставяне в процеса на развитие между 0 и 10 години. При децата се наблюдават четири основни вида забавяне в развитието:
– Езиково или речево забавяне. Това включва способността за ефективна комуникация с другите, изразяване и приемане на информация, например даване на инструкции или стъпки за решаване на дадена познавателна задача, или съставяне на изречения.
– Забавяне в моториката: това включва способност за запазване на баланс, вървеж, гладкото използване на ръцете и пръстите и зрително-моторната координация.
– Социално и емоционално забавяне. Това включва способността за поддържане на значими контакти с другите, взаимодействие с другите и умението за разчитане на социални намеци.
– Когнитивно забавяне: тази категория включва уменията за мислене, учене, разсъждаване и запаметяване. Симптомите на когнитивното забавяне включват:
- Психомоторна ретардация: генерализирано отлагане на психологичната и физическа активност, често проявявайки се като симптом на тежка депресия.
- Психомоторна възбуда: поредица от неволеви движения, без конкретна цел, които произтичат от умственото напрежение и тревожността на индивида. Това включва крачене из стаята, извиване на ръце, неконтролирани движения на езика, събличане на дрехите и обратното им обличане, както и други подобни действия.
- Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност: хронично състояние, белязано с настойчиво невнимание, хиперактивност и понякога импулсивност. СДВХ започва в детска възраст и често продължава до зряла възраст.
- Аутизъм: умствено състояние, което присъства от ранното детство, характеризиращо се с трудности при комуникацията и формирането на контакти с другите, използването на езика и абстрактните концепции.
- Нарушения в ученето: състояние, което поражда трудности в придобиването на знания и умения на очакваното за възрастта ниво, особено когато не е свързано с физическо затруднение.
- Опозиционно разстройство: състояние, при което детето демонстрира продължителен модел на некооперативно, предизвикателно, враждебно и натрапчиво поведение към авторитети. Поведението на детето често смущава стандартните ежедневни дейности на детето, включително дейностите в семейството и в училище.
- Нарушения в храненето: диапазон от психологически нарушения, характеризиращи се с анормални или нарушени навици на хранене (като анорексия невроза).
- Тревожни разстройства: категория от умствените нарушения, характеризираща се с чувство на тревожност и страх, където тревожността е притеснение за бъдещи събития и страхът е реакция на настоящи такива. Тези чувства могат да породят почва за физически симптоми като сърцебиене и треперене и др.
- Депресивни разстройства: устойчиво присъствие на чувство на тъга и недостатъчност, както и липса на желание за участие в дейности, които преди са преживявани като носещи удоволствие.
Източник: тук
Превод: Виолета Спирова
no replies