Какво е „зона на най-близко развитие” на детето и как се постига

Защо е важно да отчитаме личните компетенции при формирането на групи от деца

Понятието „зоната на проксимално/най-близко/ развитие” принадлежи на именития руски психолог Лев С. Виготски (1896-1934), който със своята социокултурна теория за развитието е повлиял и върху понятието за двигателно развитие, въпреки че самият той никога не е казвал или написал нещо по тази тема. Неговите понятия и някои основни елементи на теорията му могат индиректно да бъдат отнесени към психомоторните занимания най-вече имайки предвид близката връзка на децата с родителите, учителя или други важни възрастни.

Според Виготски зоната на проксималното развитие (виж фигурата) е разстоянието между действителното ниво на развитие, определено от това, което детето може да прави само, и нивото на потенциално развитие, определено чрез решаване на проблеми с подкрепа от възрастни или в сътрудничество с връстници (Vygotsky 1981; 1987). Зоната на проксималното развитие (ЗПР) предполага, че взаимодействието с по-способни и опитни лица помага на децата да постигнат своите потенциални възможности и определени цели във всички области на развитие.

Фигура 1

С други думи, децата могат да се учат едни от други, особено ако имат различни нива и степени на напредък в различни посоки на развитие, така че всяко да стимулира ЗПД на другите деца от групата. Взаимодействието между детето и другите хора е толкова важно, защото имитирането като акт на разума, основан на разбирането, може да култивира и да разшири тези способности, които все още са в състояние на развитие. Поради това може да бъде изключително важно да се вземат предвид разликите в нивата или различните компетенции при формирането на групи от деца във всякакви занимания. Това може да бъде от голямо значение в игралните групи не само по Психомоторика, но и в други дисциплини.

Основни елементи, свързани с моторното развитие

В теорията на Виготски съществуват три важни елемента, които са от значение за двигателното развитие в ранното детство: ролята на средата, ролята на играта и ролята на учителя.

Създаване на учебна среда

Мотивационните и стимулиращите среди като цяло изглеждат по-важни за развитието на децата, отколкото някога се смяташе (Zimmer 2008; 2009). Във връзка с възможностите за движение и образование "стимулиращата среда" се разбира в по-широк смисъл, отколкото само като "подкрепа от компетентен човек". За моторно обучение естествената среда или подреждането на психомоторната или спортната зала може да има същия стимулиращ ефект като правилните въпроси или вербалните интервенции на учителя. Друг аспект на моторното обучение е, че в ранното детство ученето на физическите и координационните умения зависи от растежа и зрелостта. Деца, които имат един набор от способности, могат да подкрепят ЗПР на други деца точно както възрастните могат.

Игра заедно

Виготски се интересува най-вече от ролева игра, тъй като тази дейност развива преди всичко такива умствени дейности и функции като мислене, абстракция, памет и творчество. Социалното поведение също се развива във и чрез ролева игра, например чрез удовлетворяване на потребностите, сътрудничество и приемане на общи стандарти и ценности. Много важно в този контекст е, че детето възприема поведенчески модел, който все още не съответства на възрастта му. Това означава, че е една стъпка напред в развитието му. Подреждането на движението и физическите дейности ще започне с онези способности, които вече са усвоени, за да се насърчи сигурността и после децата ще бъдат мотивирани да опитат нещо ново.

Ролята на (предучилищния) учител

Значението на учителя в предучилищна възраст или на други значими лица за индивидуалния процес на развитие се подчертава многократно от психолози и изследователи. Ефективността на ЗПР зависи силно от професионализма на учителите в осигуряването на оптимален баланс между структурата и свободата на изследване, откриване, експериментиране и изразяване на децата.

В теорията на Виготски учителят е много по-важен за развитието на ранното детство, отколкото в други педагогически подходи. Според Виготски предполагаемата хронология на развитието е следната:

- Популяризиране на компетентните лица в ЗПД;

- Ново обучение

- По-нататъшно развитие на детето.

Компетентното лице, което основно е учителят от предучилищна възраст, има различни роли като наблюдател, оценител, композитор, инструктор, модел и партньор в учебния процес. Специалната задача на възпитателите е да намерят или да организират подходяща ситуация на движение, която съответства на ЗПР на конкретното дете. Концепцията за ЗПР предполага, че всяко дете има различен потенциал, основаващ се на индивидуалното му културно наследство и опит и действителното развитие на тялото. Ето защо учителят се нуждае от високо развито ниво на познание и разбиране на всички деца като индивиди. При изучаването на ново движение някои деца ще изискват минимален принос от страна на учителя, докато други ще изискват постоянна подкрепа и информация, но в крайна сметка резултатът ще е постигане на зоната на най-близко развитие, което е една крачка напред за детето.