Емпатията ни позволява да се поставим на мястото на другия, като останем себе си.
Представете си параход, както децата биха го нарисували: с корпус на първия етаж, с пътнически кабини на втория и с комин на върха. Като на тази рисунка.
Етапите на изграждане на емпатията/съпричастността при децата могат да бъдат разположени на няколко нива в този параход.
Директната/пряката съпричастност е представена в корпуса. Всички параходи имат корпус и всички хора имат капацитет за изграждане на емпатия.
Трите етапа на изграждане на директната съпричастност се случват до 8-ата година на децата и се състоят от:
1.Емоционална/афективна съпричастност, която позволява от първата година на живота на детето то да разпознае емоцията у другите хора и да реагира на нея, да създаде емоционално споделяне.
2. Когнитивна съпричастност, която се формира на около четири и половина годишна възраст и която позволява да се разбере, че другият е различен от теб самия.
3. Зряла съпричастност, която позволява към осемгодишна възраст детето да се запознае с емоционалната перспектива. Това трето и окончателно измерение на емпатията е съзнателен процес, който трябва да бъде поддържан и насърчаван, особено в юношеството.
Самоувереността (или съпричастността към себе си) също е част от "корпуса", защото нейната конструкция следва същите стъпки като изграждането на директната съпричастност. Става въпрос за идентифициране на нашите собствени емоции и нашите собствени психически състояния, осъзнаването им и тяхното приемане.
Реципрочната съпричастност е представена от пътническите каюти на рисунката и включва разбиране за другия в сферите на самоуважението, правото на любов и гражданските права. Тя държи ключа към моралния смисъл и категории.
Интерсубективната съпричастност се представя от комина на рисунката. Когато един корабен комин изпуска дим, това означава, че параходът се движи напред. Сложното достижение на този етап по отношение на съпричастността включва признаването и осъзнаването, че другият има право, и възможност да ни информира за това, което е той самият, и за начина, по който се чувства. Може да се каже, че този етап държи ключа към щастието...
Класификацията е на френския психиатър и доктор по психология д-р Серж Тисерон, който е изобретил играта „Трите фигури”, имаща за цел да развива емпатията на децата от детската градина и училището. Целта на програмата му е „да живеем добре заедно и да се борим срещу насилието и дискриминацията от ранна детска възраст”.
no replies