Как екранните технологии разстройват сетивното, моторното и релационното развитие?
Иван е на две години и половина и прекарва голяма част от деня в гледане на любимите си предавания по английската BabyTV. Майка му има прекалено много работа, свързана с домакинството, и освен това е чувала, че ранният досег до втори език развива мозъка на детето и изгражда повече невронни връзки. Сменящите се картинки, озвучени с приятна и забавна музика, пък се харесват на Иван и той трудно може да бъде отлепен от екрана, а когато това се случи, недоволства шумно и плаче. Майка му иска детето й да се чувства добре и затова дори когато успее да намери малко време за игра и загаси екрана, отново го пуска. Иван е будно, наблюдателно и емоционално дете, но на детската площадка няма желание да изследва пространството (не се катери, не скача, не тича), не проявява интерес към другите деца и още не говори.
Линда Пагани, професор в Университета на Монреал, Канада, и екипът й стигат до извода, че много родители са склонни да подценяват значението на гледането на телевизия като хоби от малките деца, включително преди 3-годишна възраст, и че последиците, които се проявяват по време на юношеството, понякога могат да бъдат катастрофални.
За какви последици по-точно става въпрос?
Линда Пагани започва свое мащабно проучване за ефекта от ранното телевизионно потребление през 1997/1998 г. и в продължение на 13 години изследва голяма канадска популационна извадка – 991 момичета и 1006 момчета от Квебек (1, 2). Тя успява да докаже някои важни неща – а именно, че ако деца на възраст 2,5 години прекарват по два часа на ден пред малкия екран, на 10 години вече са в сериозен риск от релационни проблеми, а именно – възможно е да имат разстроени връзки с другите, трудности в изграждането на идентичност, в общуването, а по-късно и проблеми с ученето. Пагани отива още по-далеч. Тя доказва, че има тенденция на 13-годишна възраст децата, изложени на ранно тв потребление, да са обект на виктимизация (да се превърнат в реална или потенциална жертва на агресивно поведение) и социална изолация или да са носители на проактивна агресия и антисоциално поведение. Или с други думи, тийнейджърът, който страни от всякакви връзки и търси убежище в повтарящи се и стерилни екранни практики, е повече застрашен от злоупотреба и често става жертва или агресор. Освен това подрастващите, които изпитват релационни трудности, са изложени на риск от дълготрайни здравни проблеми (като депресия и кардиометаболитна болест) и социално-икономически проблеми (като безработица).
Има още проучвания и научни трудове, които говорят за неизменното прекаляване с телевизия в ранна детска възраст (3) и за последствията по-късно. Две проучвания са открили дългосрочни зависимости между стоенето пред екрана и социалните проблеми и концентрацията на вниманието на децата в първи клас (4, 5). Друго изследване установява негативни ефекти върху вербалните и паметовите умения във възрастта 6 и 7 години (6). Има и такива, които потвърждават, че телевизията има образователна ориентация в предучилищна възраст, както и някои когнитивни ползи. Въпреки това изследователите твърдят, че предучилищното телевизионно гледане остава когнитивно-пасивна дейност в момент, когато се очаква да се натрупа ключов опит за развиване на внимание и поведенческо саморегулиране (7).
Основната вреда, която нанася гледането на телевизия върху най-малките, е в областта на сетивните, моторните и релационните области, твърди френският психиатър и доктор по психология Серж Тисерон в "Опасностите на телевизията за бебета" (виж тук). Обменът на детето с другите в лицето на връстници, родители и други близки възрастни има за цел да стимулира способността на децата да се поставят емоционално на мястото на другите, като играят редица различни роли и изпробват поведения, както и като развиват активни взаимодействия, които действат като превенция на поведение от типа агресор–жертва.
Колкото повече време децата прекарват пред телевизора, толкова по-малко време имат за творческа игра, интерактивни дейности и други основни социални когнитивни преживявания, които водят до натрупване на опит и изграждане на умения като споделяне, признание и уважение към другите. Активният интерактивен всекидневен живот в предучилищна възраст спомага за развитието на основни социални умения, които ще бъдат полезни по-късно и ще играят ключова роля за личния, социалния и дори икономическия живот на детето.
no replies