Екран vs Движение

Как екранните технологии разстройват сетивното, моторното и релационното развитие?


Иван е на две години и половина и прекарва голяма част от деня в гледане на любимите си предавания по английската BabyTV. Майка му има прекалено много работа, свързана с домакинството, и освен това е чувала, че ранният досег до втори език развива мозъка на детето и изгражда повече невронни връзки. Сменящите се картинки, озвучени с приятна и забавна музика, пък се харесват на Иван и той трудно може да бъде отлепен от екрана, а когато това се случи, недоволства шумно и плаче. Майка му иска детето й да се чувства добре и затова дори когато успее да намери малко време за игра и загаси екрана, отново го пуска. Иван е будно, наблюдателно и емоционално дете, но на детската площадка няма желание да изследва пространството (не се катери, не скача, не тича), не проявява интерес към другите деца и още не говори. 

Линда Пагани, професор в Университета на Монреал, Канада, и екипът й стигат до извода, че много родители са склонни да подценяват значението на гледането на телевизия като хоби от малките деца, включително преди 3-годишна възраст, и че последиците, които се проявяват по време на юношеството, понякога могат да бъдат катастрофални.

За какви последици по-точно става въпрос?

Линда Пагани започва свое мащабно проучване за ефекта от ранното телевизионно потребление през 1997/1998 г. и в продължение на 13 години изследва голяма канадска популационна извадка – 991 момичета и 1006 момчета от Квебек (1, 2). Тя успява да докаже някои важни неща – а именно, че ако деца на възраст 2,5 години прекарват по два часа на ден пред малкия екран, на 10 години вече са в сериозен риск от релационни проблеми, а именно – възможно е да имат разстроени връзки с другите, трудности в изграждането на идентичност, в общуването, а по-късно и проблеми с ученето. Пагани отива още по-далеч. Тя доказва, че има тенденция на 13-годишна възраст децата, изложени на ранно тв потребление, да са обект на виктимизация (да се превърнат в реална или потенциална жертва на агресивно поведение) и социална изолация или да са носители на проактивна агресия и антисоциално поведение. Или с други думи, тийнейджърът, който страни от всякакви връзки и търси убежище в повтарящи се и стерилни екранни практики, е повече застрашен от злоупотреба и често става жертва или агресор. Освен това подрастващите, които изпитват релационни трудности, са изложени на риск от дълготрайни здравни проблеми (като депресия и кардиометаболитна болест) и социално-икономически проблеми (като безработица).

Има още проучвания и научни трудове, които говорят за неизменното прекаляване с телевизия в ранна детска възраст (3) и за последствията по-късно. Две проучвания са открили дългосрочни зависимости между стоенето пред екрана и социалните проблеми и концентрацията на вниманието на децата в първи клас (4, 5). Друго изследване установява негативни ефекти върху вербалните и паметовите умения във възрастта 6 и 7 години (6). Има и такива, които потвърждават, че телевизията има образователна ориентация в предучилищна възраст, както и някои когнитивни ползи. Въпреки това изследователите твърдят, че предучилищното телевизионно гледане остава когнитивно-пасивна дейност в момент, когато се очаква да се натрупа ключов опит за развиване на внимание и поведенческо саморегулиране (7).

Основната вреда, която нанася гледането на телевизия върху най-малките, е в областта на сетивните, моторните и релационните области, твърди френският психиатър и доктор по психология Серж Тисерон в "Опасностите на телевизията за бебета" (виж тук). Обменът на детето с другите в лицето на връстници, родители и други близки възрастни има за цел да стимулира способността на децата да се поставят емоционално на мястото на другите, като играят редица различни роли и изпробват поведения, както и като развиват активни взаимодействия, които действат като превенция на поведение от типа агресор–жертва.

Колкото повече време децата прекарват пред телевизора, толкова по-малко време имат за творческа игра, интерактивни дейности и други основни социални когнитивни преживявания, които водят до натрупване на опит и изграждане на умения като споделяне, признание и уважение към другите. Активният интерактивен всекидневен живот в предучилищна възраст спомага за развитието на основни социални умения, които ще бъдат полезни по-късно и ще играят ключова роля за личния, социалния и дори икономическия живот на детето.

 

1. Pagani, L.S., Lévesque-Seck, L., Fitzpatrick, C., Prospective associations between televiewing at toddlerhood and later self-reported social impairment at middle school in a Canadian longitudinal cohort born in 1997/1998, Cambridge University Press, 2016
2.  Pagani, L.S., Fitzpatrick C., Tracie, A.B., Dubow D., Prospective Associations Between Early Childhood Television Exposure and Academic, Psychosocial, and Physical Well-being by Middle Childhood, Arch Pediatr Adolesc Med. 2010.
3. Certain L.K., Kahn, R.S. Prevalence, correlates, and trajectory of television viewing among infants and toddlers. Pediatrics 2002.
4. Mistry K.B., Minkovitz C.S., Strobino D.M., Borzekowski D.L.G. Children's television exposure and behavioral and social outcomes at 5.5 years: does timing of exposure matter? Pediatrics 2007.
5.Christakis, D.A., Zimmerman, F.J., DiGiuseppe, D.L., McCarty, C.A., Early television exposure and subsequent attentional problems in children. Pediatrics 2004.
6. Zimmerman, F.J., Christakis, D.A., Children's television viewing and cognitive outcomes: a longitudinal analysis of national data. Arch Pediatr Adolesc Med 2005.
7. Duncan, G.J., Dowsett, C.J., Claessens, A. et al. School readiness and later achievement. Dev Psychol 2007.
Ваня Дункова

no replies

Leave your comment