Джони Кифард: Целта на Психомоториката е детето да добие усещане, че има решение за всяка задача, проблем и ситуация *

„Бащата“ на немската Психомоторика е професионален клоун, който вярва, че червеният нос прави чудеса и че един малък трик в подходящия момент отключва емоции.

„Моториката на хумора помага на децата да забравят затрудненията си и да добият смелост да опитат нещо ново. Глава и тяло заедно търсят решение“.

„Бащата“ на немската Психомоторика, човекът, който разработва теорията и практиката на Психомоториката в Германия и успява да я въведе за масова употреба в психиатрични клиники, социални институции и училища Ернст (Джони) Кифард е роден през 1923 в гр. Айзенах. Баща му е морски офицер, а майка му е описвана като много мила жена с разбиране към децата. Родителите на Джони успяват да превърнат къщата им в истински пристан на разбиране и радост за него и брат му Фриц.

Ученето се отдава на Кифард и той завършва училище една година по-рано – на 17 години. Успоредно с ученето спортува много.

По време на Втората световна война той се записва във флота като офицер на подводница и командос. Войната приключва за него в плен в английски лазарет. Там Джони лежи до един фокусник, който му разкрива магията на клоунадата и открива таланта му да разсмива и да създава усещане за лекота и магичност около себе си. Скоро след това Кифард също открива в себе си неподозирания талант и става цирков артист – той започва да прави фокуси и да изпълнява номера на трапец. Цирковите му ангажименти му помагат да разбира и да се свързва с децата и той започва да си задава въпроси за ролята на хумора и радостта в детското развитие. Записва се да учи спортна педагогика и през 1957 се дипломира като учител по физкултура в университета в Кьолн. След това се насочва към работа с деца в

психиатричната клиника в Гютерслоу

и там използва уменията си на клоун, за да направи живота на децата в клиниката по-лек.

Джони открива, че ролята на клоуна в работата с деца може да е много ценна, и по-късно я обяснява с това, че клоунът съхранява в себе си „раят на детството“ и това му позволява бързо и лесно да се свързва, да изгражда доверие и да скъсява дистанцията, което пък подкрепя децата да се чувстват разбрани. Джони вярва, че пътят за развитие е през разбирането и съвместните преживявания на радост и споделеност. Той обича да цитира Ерих Кестнер: “ Да пораснеш и да останеш дете, това е истинската цел.“

И обяснява своята първа любов – циркът така: Циркът е общо занимание. Всеки привнася нещо свое, но резултатът е в общото социално взаимодействие. Това дава много терапевтични възможности. Клоунът притежава веселост и чувство за хумор дори и когато е несръчен. Един малък трик в подходящия момент отключва емоция. Моториката на хумора, както я нарича Кифард, помага на децата да забравят затрудненията за малко и да добият смелост да опитат нещо ново.

Постепенно Кифард започва да извършва научна и изследователска дейност и

създава тестове за изследване на двигателните умения.

През 1976 става доктор на философските науки и защитава дисертация – Motorik und Behinderung. Университетът във Франкфурт го назначава като преподавател по мотопедагогика.

Клоунадата е част от всички етапи, през които преминава живота и кариерата му. Кифард е многопластов, подвижен, притежава богата мимическа и жестекулационна култура. Той си поставя за цел освен да подпомага деца, да обучава студенти и да пише книги, за да пропагандира връзката между движението, радостта и развитието. Помага на студентите си да открият собствения си извор на радост от живота и собствения си извор на самоувереност. За него винаги е било важно да подтиква студентите си да се потопят дълбоко и истински в ролята на клоуна. Червеният нос превръща човек в друга личност, казва той, и добавя, че така всеки може да научи, че разполага с неизчерпаем брой начини на изразяване и умения за извършване на движения.

Кифард използва лесно достъпни материали в обучението на студентите си –

например постелки за йога или парчета вестник.

Той предлага психомоторни ситуации, в които студентите трябва да намерят собствено самостоятелно решение на поставена задача. Целта е развиване на креативността, усъвършенстване и откриване на собствените двигателни умения. В заниманията използва и много от специалния подход на Шайблауер и Шарлоте Пфефер. „Креативността е това, което обединява психиката и двигателната експресивност“, казва той. В ситуациите, с помощта на които обучава студентите си, целта не е да се намери отговор на въпроса как точно се случва нещо, а да се добие усещане, че има решение на всякаква задача, проблем, ситуация. Глава и тяло заедно търсят решение.

Играта, лекотата директно въздействат върху душата

Жонглирането е друг често използван похват в обучението на студенти. В тези занимания за концентрация, сръчност и баланс е стимулиран целият човек, цялата личност. Така обучаващите се се научават на търпение, от което ще имат нужда впоследствие в работата с децата. Опознават радостта от напредъка с малки крачки.

Главният принцип в психомоторна практика на Кифард е именно радостта. Децата трябва да изпитват удоволствие и тогава ще учат по-добре, казва той. И добавя – там, където нещо се случва в ненасилствена среда, успехът, макар и да дойде по-бавно при деца с моторни затруднения, когато дойде, повишава самоувереността.

През цялата си дългогодишна кариера Кифард работи с деца и е разработил много игри. Дори и на 80 г. той продължава да участва в игрите, да се забавлява и да наблюдава децата.

Психомоториката, която той проповядва, най-често работи в група, защото вярва, че по този начин децата се насърчават и мотивират взаимно. Това води до преживавне на заедност, води до развиване на социална чунствителност. В група децата се научават на съпричастност и взаимопомощ, създават се приятелства. Децата са така въодушевени понякога, че забравят страховете и затрудненията си. Самият Джони Кифард не загубва собственото си въодушевление от заниманията и през всичките години успява да зарази децата с него. Целта му е чрез развиване на самостоятелност да стимулира цялостното им развитие.

В годините Кифард постоянно разширява и обогатява терапевтичните си похвати, но

най- същественото си остава личността на възрастния, който съпровожда детето

– умението му да наблюдава и да открива, да предаде радостта си на детето. Всеизвестно е, че движението има ключова роля за детското развитие. За разлика от спорта, тук не става въпрос за моторно натоварване и увеличаване на сложността на движенията. В Психомоториката децата развиват сръчността си по експериментален и игрив начин. Това не е цел сама по себе си, а резултат от холистичния личностов подход.

Полека лека Психомоториката, която Кифард проповядва, добива популярност в Германия и започва да се прилага в детски градини и училища. Увеличеното пребиваване пред телевизионния екран и компютрите все по-често напомнят на специалистите и родителите, че движението е противоотровата.

През 1976 е създаден Акционскрайс Психомоторик – обединение от професионалисти, занимаващо се с обучение и квалифициране на психомоторни специалисти.

В Бон Кифард създава собствен център, който работи с деца и разработва уреди, предназначени за психомоторни занимания, също така обучава специалисти и участва в международни конгреси в Словения, САЩ, Япония, Южна Америка. Винаги поставя в центъра практическите занимания с деца, не просто теорията. Публикува книги в цял свят. Пише и стихове.

За пионерската си работа с деца е награден с множество отличия, както и с орден за заслуги.