Децата, които са по-компетентни в двигателните дейности, имат по-голям социален успех и популярност сред връстниците си, отколкото деца с ниска физическа компетентност, твърдят австралийският изследовател Джон Евънс и Глин Робъртс от Детския изследователски център на университета в Илинойс, САЩ (1). Те са провели изследвания, според които двигателните умения са фактор, който оказва значително влияние върху партньорските отношения, особено при момчетата. Литературата за физическа компетентност и партньорски взаимоотношения илюстрира, че
децата с компетентни моторни умения изглеждат популярни
не само в официално организираните състезателни спортни среди, но и в неформалните игри от типа на pick up. По-ниският статус на децата с по-ниски способности е виден, когато се опитват да се докажат в игри на детската площадка. Заключението на много автори (Aquino, Browne, Dantas & Sales, 2012; Brewer, 2011) е, че двигателни подходи и занимания могат да се използват като интервенционна стратегия за повишаване на партньорския статус на физически некомпетентните деца чрез подобряване на техните двигателни умения.
Когнитивните умения на децата на възраст между 3 и 7 години им позволяват все повече да усещат и разбират различните нива на взаимоотношенията с връстници в много различни области, особено в моторните и социалните зони.
Това ги кара често да се сравняват
и да изграждат представи за собствените си компетенции на фона на тези на другите деца. Това понякога може да доведе до добри, а понякога до лоши последици за емоционалния, социалния и образователния живот на детето в зависимост от това как децата възприемат независимостта и възможностите си (Harter, 2012). Децата с висока самооценка на компетенциите са по-способни да постигнат личните си цели; да използват по-добри стратегии за справяне; да имат по-голяма саморегулация и сила при различни затруднения в живота и да бъдат по-способни да развият вътрешна мотивация и психично здраве като цяло (Mantzicopoulos, French & Maller, 2004). От друга страна, децата с ниска самооценка на компетентност рискуват да развият симптоми на безпокойство, депресия и да бъдат изключени от връстниците си (Coplan, Findlay & Nelson, 2004; Nelson et al., 2009).
Много психолози и психомоторни терапевти твърдят, че през първите години на
живота е важно за децата да се движат, да взаимодействат с други деца, да манипулират с обекти и да изследват пространството.
Образователната психомоторна интервенция е една от областите, които участват в образователния контекст в училищата в голяма част от европейските държави.
Тя е насочена към деца с нормативно развитие
на възраст между 0 и 8 години, има за цел да им помогне да открият свой собствен капацитет за действие и да развият своите двигателни, лични и социални умения, за да се приспособят към изискванията на предучилищния свят.
Децата използват заниманията като време, в което могат да се справят по-добре с образа на тялото си (емоционалната представа, която имаме за себе си), да научат как да комуникират и да изразяват своите идеи и тревоги по различни начини и да развиват междуличностни компетенции като уважение и сътрудничество с връстници. Така че, изглежда, е много важно да се създадат разнообразни възможности в детството, за да се чувстват децата по-уверени физически. Правилното развитие на социалните и емоционалните компетенции, съчетани с нормално когнитивно развитие, могат да бъдат ключът към успеха на личностното и академичното развитие в зряла възраст, а въвеждането на образователните психомоторни практики в предучилищната учебна програма има голям смисъл за възпитанието и изграждането на социално компетентни и успешни личности (Reinten-Reynolds, Espinel, Zask и Okely (2012).
1. Evans, J, Roberts, G, Physical Competence and the Development of Children's Peer Relations, Journal Quest, 1987, Pages 23-35.
Ваня Дункова
no replies