„Това, което се случва между момента, в който сме заченати, и раждането ни, е основополагащ опит, който се преиграва през целия живот. Всяко неразрешено травматично въздействие от това време може да засегне индивида от ранна детска възраст до старостта му. Разбирането на тези травми и интегрирането им може да се превърне в мощен инструмент за подобряване на резултатите във всички области на живота ни: физически, умствени, емоционални, релационни и духовни.” Думите са на Анна Вервал от лекцията и уъркшопа й по време на международния конгрес Birth teams Birth psychology в Истанбул, 28-30 юни 2019 г.

Анна Вервал е известна по света с революционните си идеи за родилния опит и травма. Тя получава диплома за медицински сестри в Холандия през 1984 г., където е родена и израснала. До 1990 година работи в Израел, Норвегия, Хърватия, Саудитска Арабия, Тайланд, Фиджи, Уганда и Индия, след което се установява в Лос Анджелис. В продължение на много години работи като акушерка и медицинска сестра във високорисков антенатален отдел и в операционна родилна зала. Анна работи и за престижната Maternal-Child Home-Health Agency, която осигурява пренатална и следродилна грижа за майката и бебето и педиатрична сестринска грижа. По това време тя е наемана от арабски принцеси, тийнейджъри, бездомни жени, двойки от един и същи пол и известни холивудски звезди. След кариерата си в Лос Анджелис изнася лекции и участва в семинари, в които говори за дългосрочните ефекти от зачеването и от усещанията в утробата и тези при раждането, както и за това как да осигурим на бъдещите поколения оптимален старт в живота. Тя използва комбинация от собствените си клинични познания, както и най-новите изследвания и открития от областта на пре- и перинаталната психология. Анна е член на американската Асоциация по пре- и перинаталната психология и здраве APPPAH. Нейните разбирания за родилната травма и последствията от нея, са резюмирани по-долу.

Ранните отпечатъци създават нашите убеждения, поведения и страхове и играят важна роля в живота и взаимоотношенията ни, твърди Вервал. Каквото се е случило с майка ни, докато е била бременна, това се е случило и с нас. Бебетата не само чувстват всичко в утробата, но и помнят. Само преди, по време и след раждането около 2 млн. невронни връзки се изграждат в мозъка на бебето.

Вервал твърди, че бебето има знание още от периода, в които сперматозоидът прониква в яйцеклетката – включително от срещата им и от момента на имплантацията. Ако детето е желано, то е сигурно в живота и изгражда силна идентичност. „Ако сте обичани, имате способност да обичате и имате нагласата да бъдете обичани и приемани в живота – твърди Вервал. – И обратното:  на онези, които не са били желани от родителите си, сърцето им е разбито, преди да забие.”

Дългосрочните последици от зачатието и раждането

1. Естествен сценарий на раждането: бебето решава само кога да се роди

Когато бебето само е решило кога да дойде на света, то:

– има чувство за контрол върху живота си;

– здраво чувство (реално усещане) за собственото си „аз“

– оптимистична тенденция да стане успешен възрастен.

Когато бебето се ражда нормално, то пада в ръце, които ръководят процеса, и това създава чувство на доверие и смисъл. „Аз имам право да бъда тук” – това е житейската концепция, с която тези деца израстват.

2. Раждане чрез цезарово сечение

Заради принудителното раждане и избора на друг човек кога да дойдат на света, хората родени по този начин имат:

– тенденция да се чувстват безпомощни под стрес;

– са чувствителни, когато ги прекъсват;

– може да страдат от непрекъснато желание да бъдат прегърнати;

– имат усещане, че не могат да правят нещата по правилния начин;

– превръщат се в опозиционни личности;

– приемат подкрепата като манипулация;

– копнеят за физическа стимулация;

– чувстват, че другите ги ограбват;

– могат да са преднамерени и упорити.

Когато няма друг начин, освен бебето да се роди със секцио, е  добре да му кажем, че майка му не е могла по друг начин и че само така е имало възможност  то да се роди бързо и безопасно, съветва Вервал.

3. Индукция

Под индуцирано раждане се разбира такова, което е предизвикано по изкуствен начин. Такъв вид раждане се среща често в днешно време. Има много фактори, които могат да накарат лекарите да препоръчат индуцирането на раждане, основно когато има някакъв риск за майката или детето. За бебето обаче е много лошо да бъде евакуирано, преди то самото да е готово. Тези бебета не знаят как да започват нещата лесно и се нуждаят от мотивация за старт. Ако им кажат обаче какво да правят, те го правят бързо и добре, твърди Вервал. Вечният въпрос, който стои пред тях, е: „По чий сценарий аз идвам тук?” Тези бебета не знаят как да се привържат сами (как да захапят гърдата, за да се нахранят). Възрастните, в които се превръщат тези бебета:

– постоянно бързат;

– възмущават се от контрол и авторитети;

– може да са религиозни;

– винаги закъсняват (поради тази причина в САЩ Анна определя един час по-рано лекциите си, защото 60 процента от хората са родени с индукция и закъсняват).

4. Раждане с пълна упойка

Когато майката е под пълна упойка, тя загубва хормоналния коктейл, отделян при раждането, и поради това е възможно да се появи ефектът „Чие бебе е това?”. Бебето се ражда упоено, то е несвързано и само, защото майката не е налична поради факта, че е упоена. Тези бебета се превръщат в хора, които често:

– се чувстват изгубени;

– постоянно са извън времето и пространството, „някъде другаде”;

– чувстват се, сякаш нямат контакт с тялото си;

– може да чувстват, че майка им никога не присъства в живота им;

– нуждаят се от много кафе, за да изкарат деня;

– може да са емоционално студени;

– често се чувстват физически студени.

5. Раждане на нежелано бебе (включително на бебе, оцеляло след опит за аборт)

Такива деца се превръщат във възрастни, които:

– привличат ситуации, в които хората ги отблъскват;

– стават добри за хората, за да бъдат приети. Поради факта, че това е много изтощително, те стават и първите, които разрушават връзката, т.е. отхвърлят другите, за да избегнат самите те отхвърляне;

– изпитват повтарящо се отхвърляне;

– може да им се случват чести инциденти;

– заинтригувани са от нелегитимни неща;

– чувстват се невидими;

– страхуват се да бъдат открити във взаимоотношенията си;

– живеят непланирано.

Въпреки негативните ефекти от факта, че не са желани, тези хора са силни и решени да бъдат тук и за тях не е добре да се мисли като за жертви, а като за борци, твърди Вервал.

6. Усукана пъпна връв

Тези хора смятат, че:

– придвижването напред е опасно във всеки смисъл;

– изпитват чувството, че постоянно се задушават;

– често се чувстват като парализирани;

– не носят шалове и вратовръзки;

– тенденция да се чувстват задушени при натиск;

-страхуват се от змии и градински маркучи.

Вервал съветва при такава ситуация да кажем на бебето, че знаем, че това е много страшно. Техниките, които тя прилага при възрастни, е да им помага да правят по една крачка с увит около врата и стегнат шал и следваща крачка – с отворен около врата шал и с дълбоко поемане на въздух.

7. Форцепс/вакуум

Хората, родени по един от тези два начина, често:

– се нуждаят от помощ, за да правят нещата, но не я искат, когато им я дават;

– животът им е борба;

– имат  много болка в гърба и раменете;

–  много са гневливи;

– чувстват натиск от авторитети;

– когато се опитват да направят нещо, се чувстват дърпани назад;

– когато им помогнат, са подозрителни, защото когато им е било помогнато в първия ден от живота, това е било силно болезнено;

– често се нуждаят друг да ги вади от ситуация;

– искат да контролират, не вярват на други хора с власт;

– загубват сила, когато прогресират в живота;

– страхуват се, когато нещо хубаво им се случи;

– не обичат човешки контакт.

8. Разделяне от майката след раждането

Негативните емоции от отделянето на бебето от майката веднага след раждането се свързват с изолация, изоставяне, страх, ужас, срам и преживявания от рода на „Не съм достатъчно добър” и „Не съм достатъчно обичан”.

Възрастните с такава родилна травма:

– се чувстват отхвърлени от майката;

– се чувстват аутсайдери;

– практикуват опасни спортове;

– не могат да останат тук и сега;

– загубват чувство за цел.

9. Интубирани бебета

– нямат глас и не могат да говорят от свое лице;

– трудно говорят за себе си;

– трудно изразяват чувствата си.

10. Бебета в кувьоз

Хората с такава родилна травма:

– се чувстват невидими и отделени от света;

– не обичат да бъдат докосвани, защото се събудждат болезнени спомени;

– имат болезнени усещания, свързани със звук и светлина.

11. Липсата на бондинг/емоционално свързване с майката води до:

– чувство за непринадлежност;

– депресия;

– злоупотреба със субстанции;

– хранителни разстройства;

– самоубийства;

– агресия, насилие;

– кожни проблеми;

– астма – често, когато на бебето е отрязана веднага пъпната връв;

– ментални болести.

12. Ултразвук по време на бременността

Честото излагане на ултразвук има негативен ефект върху мозъка на бебето и към свързването на двете мозъчни хемисфери, твърди Вервал, основавайки се на множество клинични проучвания. Най-много се засяга главата на бебето, която се загрява при подобен преглед. Затова тя съветва ултразвукът да се използва като диагностичен инструмент, а не като метод за наблюдение на бебето в утробата. „Колкото повече ултразвук прилагаме, толкова повече нарушения в развитието се наблюдават”, твърди Вервал.  Тя обобщава, че епигенетичните (средовите) фактори са много важни за развитието на плода в утробата и ако тя е токсична (майката пуши, пие), бебето е засегнато. От епигенетиката, която изучава измененията на клетъчни или физиологични белези, които не се причиняват от промени в ДНК, е доказано, че ако бабата е била пушачка, ще бъде засегната дори нейната неродена внучка.

Ваня Дункова

* По лекция на Anna Verwaal, изнесена на международния конгрес Birth teams Birth psychology в Истанбул, 28-30 юни 2019 г. Повече информация за работата на Анна Вервал тук: