Български институт по Психомоторика
БИП има обучително-изследователски фокус на работа.
БИП предлага психомоторна терапия за деца и юноши.
Обучително-изследователски фокус на работа
Водени от разбирането, че всяка професионална област се нуждае от структура и организация, основана на знания, умения и нагласи, и която гарантира обучение и практика по международни стандарти, Български институт по Психомоторика е обучителна институция, която цели да предложи стандартизирано, извънакадемично допълнително образование по психомоторна терапия на професионалисти от различни полета и среди.
Очаквайте първо обучение през 2026 година!
Психомоторна терапия за деца и юноши
Психомоторната терапия използва движението и преживяванията на тялото, за да стимулира психо-социалното развитие, да намали психологическите и поведенчески разстройства, да облекчи психиатричните симптоми или да намали въздействието на тези симптоми върху функционирането и участието на конкретно дете (юноша) в ежедневния живот.
С какво работи психомоторната терапия:
1. Телесна осъзнатост (body awareness) – отнася се осъзнаването и представата за тялото (възприятие за различните части на тялото, тяхното местоположение и движение, образ на тялото, движението и моторното планиране).
2. Самовъзприятие (self concept ) – включва самочувствието, самооценката, както и начините, по които човек възприема своите качества, умения, и идентичност.
3. Социо-емоционални умения (нагласи, убеждения и умения, които позволяват лесна идентификация и регулация на чувствата, по-лесно свързване с хората и адекватна реакции и поведенчески модели
Психомоторна семейна терапия
PsyMot тестиране
Работа по случай
Какво представлява клиничното наблюдение в психомоторната терапия?
Основните теми, които ни интересуват при клиничното наблюдение, са свързани с:
- физическото състояние: имат ли децата и юношите достатъчно сила, какво е равновесието им/постуралната им стабилност, издръжливи ли са, уморяват ли се лесно, осъзнават ли тялото си, какво е усещането им за студено/топло, променя ли се цвета на лицето им, какъв е начинът им на дишане и мускулното им напрежение, позволяват ли си релаксация и достатъчно дълги паузи или са в прекомерно движение през цялото време (ставане или сядане по време на разговор, движение на краката в седнало положение, безпокойство и др.);
- поведението в социална среда: как се позиционират в групата по време на игри, имат ли доминантно поведение или са склонни към подчинение, остават ли на заден план или имат желание да се позиционират в центъра на вниманието, неасертивно или асертивно е поведението им, вземат или избягват вземането на решения за игри или отбори, опитват ли се да запазят контрола чрез въвеждане на строги правила, доминират или се съобразяват с другите, изразяват ли или не изразяват мнение, правят ли негативни забележки или оправдания, когато мислят, че може да се провалят, реагират или не реагират на поведението на членовете на групата;
- емоционалните изрази: какво е невербалното и вербалното им поведение при взаимодействието с другите по време на игра, показват или потискат емоциите си (неудовлетвореност/задоволство/разочарование), показват или потискат изражението на лицето и тялото си, показват или не показват самоувереност, каква е самооценката на двигателната им компетентност (реалистична, подценяване или надценяване на уменията в упражненията).
Галерия
