Психомоторната терапия е терапия, основаваща се на холистичния възглед за човека, който предполага единството на тяло, ум и дух и се базира на интервенции, свързани с движението, тялото, познанието и емоциите, както и на интервенции, насочени към развитието на компетентността на индивида в психо-социален контекст. (Европейски форум по Психомоторика, EFP https://psychomot.org/psychomotricity/)

Нарастващият интерес към индивида като "цялостно същество" през XXI век води до бум на Психомоториката в световен план. Личността се изучава, като се вземат предвид нейното тяло, психика и афективност по асоцииран и взаимосвързан начин. Човекът се възприема през неговите три измерения: биологично, психологическо и социално.

Психомоторната терапия е дисциплина на кръстопътя на различните области на психологията (невропсихология, психоанализа, невронауки...), соматиката, науките за движението, педагогиката, неврологията, психиатрията и понякога е трудна за дефиниране.

Най-характерните елементи, които съставляват дисциплинарното поле на Психомоториката са:

• Петте сетива и възприятието
• Движението
• Емоциите
• Рефлексията (размисъла) и мисълта

Тези четири области са взаимосвързани, взаимодействат си и си влияят. Заедно те образуват балансирана система, известна като психомоторна система. Тя позволява на индивида да контролира своите движения, да се организира във времето и пространството, да се представя чрез тялото и емоциите си, да изразява себе си и да се свързва с другите.

Въз основа на психомоторна оценка психомоторният терапевт анализира и идентифицира не само дисфункции във всяка от четирите области, но и дефекти във взаимодействието между тях. Те могат да се проявят по различни начини (стрес и безпокойство, академични затруднения и трудности при писане, проблеми с координацията, лошо пространствено управление, дезориентация във времето, мускулни болки...).

ПМТ терапевт предлага интервенции, базирани на тялото и играта и насочва към областите или взаимодействията, които генерират затрудненията. ПМТ се основава на различни интервенции, съчетаващи усещания и движения (сензомоторни и перцептивно-моторни), психомоторна релаксация, техники за изразяване, когнитивни методи (ментален образ: представяне на себе си и своите движения в пространството и времето) и методи за развитие на социални умения (комуникация, разбиране на другите и др.).

Основните интервенции са свързани с:

− Възприятие,
− Координация,
− Праксис,
− Латерализация,
− Интегриране на пространството и времето,
− Схема на тялото (свързана с осъзнаването на тялото),
− Образ на тялото (свързан със самочувствието),
− Емоция,
− Невербална комуникация, включително тонично-емоционален диалог,
− Поведение на движение (намерение, взаимодействие и изразяване),
− Поведение по време на игра,
− Социално и обектно взаимодействие.

В допълнение към интервенциите, психомоторния терапевт установява емпатичното отношение и благоприятен тонично-емоционален диалог с клиента, който е от съществено значение за успешното изпълнение на терапевтичния проект.

Всички емоции, изпитвани от човек имат пряко въздействие върху невербалното му поведение и движенията му. Обучението на психомоторния терапевт му позволява да разбере тези проявления и да адаптира отношението си (настройване на гласа, докосването, погледа, физическото разстояние и т.н.), за да комуникира чувство за сигурност, което благоприятства терапевтичния ефект.